Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ю
юб
юв
юг
юд
юж
юз
юл
юм
юн
юр
юс
ют
юф
юш
юрвам
юрвам се
юрване
юрган
юрганджия
юрдек
юрдечи
юрдечка
юридически
юрисдикция
юрисконсулт
юриспруденция
юрист
юристка
юрна
юрна се
юрнек
юродив
юрук
юруш
юрушки

юргàн м. (тур.). Дебела завивка за спане, напълнена с памук или вълна. Сега леглото бе приготвено за него с чисти чаршафи и възглавници, с червен копринен юрган. Дим. Талев. Зави се презглава с мекия юрган и заспа. А. Каралийчев. □ Заради бълхата изгаря и юргана (послов.) — заради дребното, нищожното, жертва голямото, значителното.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.