абсу̀рдност - единствено число, нечленувано абсурдността̀ - единствено число, членувано
1 нелогичност - безсмислица - идиотщина (разг.) - идиотизъм (прен.) - безмислие - нелепост - абсурд (книж.) - абсурдност (книж.) - нелепица (разг.) - алогизъм (книж.) - нонсенс (книж.)
АБСУ̀РДНОСТ, -тта̀, мн. няма,
ж. Книж. Качество на абсурден; безсмислица, нелепица. „Нека не задиряме много-много Вазову, а да приемем от него туй, що е могъл да ни даде той“ .. „Защото всичко в тоя свят е релативно, всичко се цени според времето и мястото му; затова, кога ценим Вазовите произведения, трябва да имаме винаги пред вид, че ги е писал наш българин“ и пр. За да се види абсурдността на тая мисъл на господина професора по филология, ний ще направим,.., няколко логически изводи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 343-344. Де Вото стига до абсурдността да обяснява „Том Сойер“ с интереса на писателя към мрачните подсъзнателни импулси на човешкия ум. В. Шаренков, С, 1951, кн. 2, 166.Виж повече