абсу̀рд - единствено число, нечленувано * абсу̀рда - бройна форма абсу̀рдът - единствено число, членувано - пълен член абсу̀рди - множествено число, нечленувано абсу̀рдите - множествено число, членувано
1 нелогичност - безсмислица - идиотщина (разг.) - идиотизъм (прен.) - безмислие - нелепост - абсурд (книж.) - абсурдност (книж.) - нелепица (разг.) - алогизъм (книж.) - нонсенс (книж.)2 абсурд - парадокс
АБСУ̀РД
м. Книж. 1. Нещо, което напълно противоречи на логиката, на здравия смисъл; безсмислица. — Не мисли, че не те разбираме. Но неговото искане е невъзможно. Просто абсурд. . — Щом той се е заел, ще стане. Б. Балабанов, Избр. пр II, 176. Баба̀ Бекир дълго време не могъл да побере в ума си тоя абсурд, щото голобради момчетия да могат да бъдат кадии! М. Георгиев, Избр. разк.1 193.Виж повече2. Като нареч. Изключено, невъзможно, абсурдно. За висше образование не смеех да мечтая — да намеря работа — абсурд. Г. Стаматов, Разк. II, 134.
◊ Драма (литература, произведение) на абсурда. Изк. Течение в западноевропейската съвременна драматургия (С. Бекет, Е. Йонеско), което представя света като абсурд и изразява песимизъм, невъзможност за истинско общуване, стигащо до тотално безсмислие. Извади един свой разказ. . Признавам, не успях много-много да вникна в него.. беше ми любопитно, но по това време нямах представа.. от литературата на абсурда. Г. Данаилов, ДС, 199.
— От лат. absurdus ‘неблагозвучен, несъзвучен, глупав’.