Основна форма: антибиотѝк - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

антибиотѝк - единствено число, нечленувано
антибиотѝка - бройна форма
антибиотѝкът - единствено число, членувано - пълен член
антибиотѝци - множествено число, нечленувано
антибиотѝците - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

АНТИБИОТЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Отделен представител на група вещества от биологичен произход, които имат способността да спират растежа на определени видове микроби или да ги убиват и поради това се използват за лечение на различни инфекциозни заболявания. По-известните антибиотици са: пеницилин, стрептомицин, ампицилин и др.

— От гр. ἀντί ‘против’ + βίος ‘живот’.

Виж повече