бѐдствен - единствено число, мъжки род, нечленувано бѐдствения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член бѐдственият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член бѐдствена - единствено число, женски род, нечленувано бѐдствената - единствено число, женски род, членувано бѐдствено - единствено число, среден род, нечленувано бѐдственото - единствено число, среден род, членувано бѐдствени - множествено число, нечленувано бѐдствените - множествено число, членувано
БЀДСТВЕН, -а, -о, мн, -и, прил. 1. Изпълнен с бедствия, трудности, рискове. Нямаше никакъв признак на враг. Ала абсурдно бе да се мисли, че немците не са съо6щили по безжичния си предавател за бедственото положение, в което се намираха. Д. Димов, Т, 593-594. Велико щастие ми даваш в края / на бедствения мой живот. К. Христов, В, 43.
2. Остар. Който носи, причинява беда, нещастие. След пет месеца разгоря се бедствената война между Прусия и Австрия. Н. Бончев, Р (превод), 38. На пълнокръвните колкото са полезни хладките и речните бани, толкози са бедствени за тях многото топли и многото студени бани. С. Доброплодни, З (превод), 31.
3. Остар. Който се намира в нещастие; нещастен, злополучен.