гѝбелен - единствено число, мъжки род, нечленувано гѝбелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член гѝбелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член гѝбелна - единствено число, женски род, нечленувано гѝбелната - единствено число, женски род, членувано гѝбелно - единствено число, среден род, нечленувано гѝбелното - единствено число, среден род, членувано гѝбелни - множествено число, нечленувано гѝбелните - множествено число, членувано
ГЍБЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни,
прил. Книж. Който причинява, предизвиква гибел, който води към гибел; пагубен, унищожителен, разрушителен. — Войната е гибелно дело; кръв и разрушения никнат там, дето тя мине. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 39. Той пиеше вече всяка вечер, .. Беше избрал гибелно средство за отмора след работа. Д. Димов, Т, 340. Хвана ме силна треска, която ме държа повече от двайсет и четире часа в несвяст и тъй ме разстрои и отслаби, щото помислих, че ще има гибелни и непоправими последици за здравето ми. К. Величков, ПССъч. I, 25. Той се бореше с гибелната слабост и със забравата, в която го унасяше отровата. М. Марчевски, МП, 116. Някои опити над хора са показале какво гибелно влияние има на нашето здраве храненето с еднообразна храна. Знан., 1875, бр. 12, 183. Аз повтарям и настоявам незабавно и безрезервно да дадете съгласието си за примирие и мир на всяка цена. Всичко друго ще бъде глупаво и гибелно. Ал. Стамболийски, ДС, 50.Виж повече