безгла̀сно -
1 безгласно - негласно - безмълвно - мълчаливо 2 безгласно - безмълвно - мълчаливо - беззвучно - безшумно 3 безгласно - безмълвно - мълчаливо - безсловесно (книж.) - мълком - мълчешком - мълчешката (разг.)Виж повече
БЕЗГЛА̀СНО нареч. 1. Без глас, без шум; беззвучно, безшумно.
Всеки ден трябваше да чупи волята си, .. Тогава тя се скриваше в килията, плачеше безгласно или пък стоеше така, уморена, мълчалива. Ст. Дичев, ЗС, 598. Мина още един човек, все тихо и безгласно, и той се изгуби. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 174. Смениха караула пред вратата на стаята му. Смяната стана съвършено безгласно. Г. Караславов, ОХ IV, 598.Виж повече2. Без да говори; безмълвно, мълчаливо. Очите им се срещнаха. „Но как така?“ — попита я той безгласно. Ст. Дичев, ЗС I, 616. Наставникът млъкна и събранието на младите му слушатели стоеше безгласно и неподвижно за много време. П. Кисимов, ОА I (превод), 172.