безмъ̀лвно -
1 безгласно - негласно - безмълвно - мълчаливо 2 безгласно - безмълвно - мълчаливо - беззвучно - безшумно 3 безгласно - безмълвно - мълчаливо - безсловесно (книж.) - мълком - мълчешком - мълчешката (разг.)Виж повече
БЕЗМЪ̀ЛВНО нареч. Книж. 1. Без говор, без глас; мълчаливо, безгласно. Жените работеха в полето покорно и безмълвно. Й. Йовков, Разк. I, 123. Тя плачеше безмълвно, тихо, със стиснати устни. Д. Димов, Т, 264. ● Обр. Усамотените тук-там из градините брести и овошки стоеха безмълвно, с отпуснати листа. Елин Пелин, Съч. I, 17. Отдавна премина и лято, и пролет, / безмълвно пристъпя навъсена зима. В. Карагьозов, Избр. пр, 52.
2. С гл. съм в З л. ед. Означава, че някъде има спокойствие, тишина; безшумно, тихо.