БЕЗКО̀СМЕН, -а, -о, мн. -и,
прил. Рядко. Който е без косми; неокосмен, безкосмест. А после обхвана с поглед красивото му тяло с дълги крака и с кафява атлазено гладка, почти безкосмена кожа. Д, Димов, Т, 499. Младежът протегна съвсем гола, безкосмена ръка. П. Зежинов, ВР, 246.Виж повече