космѝчески - множествено число, нечленувано космѝческия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член космѝческият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член космѝческа - единствено число, женски род, нечленувано космѝческата - единствено число, женски род, членувано космѝческо - единствено число, среден род, нечленувано космѝческото - единствено число, среден род, членувано космѝческите - множествено число, членувано
1 небесен - космически 2 извънземен - неземен - космически 3 космически - звезден - междузвезден - междупланетенВиж повече
КОСМЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Космоса; всемирен, световен. В контурите на това недалечно бъдеще широко място ще заеме интересът на човечеството към опознаването на нови планети, към разкриването на космическите тайни. Матем., 1968, кн. 5, 3. Като че ние стояхме, изгубени някъде сред безкрайния, космически хаос, където заблудени и уморени комети се бяха спрели и капризно размятаха огнените си опашки. Й. Йовков, Разк. II, 187-188. Тая червенина трябва да е космически прах, или прах, паднал от някой прелетял метеор. Ив. Вазов, Съч. XV, 149-150. Едно от големите постижения на съвременността това е осъществяването от страна на съветската наука на телевизионна връзка на космически разстояния. РД, 1960, бр. 37, 2.
2. Който е свързан с изследвания в Космоса; извънземен. Интересно е да видим със собствените си очи космическите апаратури, да допълниш теоретичните си знания. К, 1963, кн. 8, 6. Нуждата и значението на орбиталните космически станции бе посочена още от бащата на космонавтиката К. Е. Циолковски. АК, 1971, бр. 1, 5. По своите размери и съоръжения той [изкуственият спътник] всъщност представлява една най-модерно обзаведена космическа лаборатория. ВН, 1958, бр.2098, 4. Космическа експедиция. Космически скафандър.
3. В съчет. с пространство. Междупланетен. Човекът се откъсна от земята, преодоля нейното притегляне.., Той прекрачи свободно в космическото пространство. Хр. Одисеев, ТН, 3. През 1903 година [Циолковски] .. за пръв път е посочил ракетата като средство за междупланетни полети, открил пътя за овладяване на космическото пространство. Матем., 1965, кн. 1, 2.
4. Прен. Извънредно голям, огромен. Това е лавината на Дара, .. Тя се е трупала в представите ѝ от години, .., преувеличена от собствената ѝ фантазия, .., нарастваща до космически обем. Бл. Димитрова, Лав., 101. — От Здравка до тебе разликата е космическа! Др. Асенов, И, 42. Радио Москва предаде по няколко пъти подред съобщението на ТАСС. То се разпространи с космическа скорост в целия свят. ВН, 1963, бр. 3664, 3.
◊ Космически кораб. Летателен апарат за хора, изучаващи космическото пространство, който се изстрелва и носи от космическа ракета до изгарянето ѝ и след завършване на полета се завръща на Земята. Космическият кораб трябва да носи със себе си освен необходимите запаси гориво още и храна, вода и кислород за екипажа. ВН, 1960, бр. 2742, 4. Космическа биология. Наука за живота на организмите в условията на космически полет и при пребиваване на други небесни тела. Напълно естествено е, че космическата биология и за в бъдеще ще способствува при разработването на ефикасни мерки за защита на космонавтите при по-далечни полети. ВН, 1961, бр. 3096, 4. Космическа ера. Времето от изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята (4.X.1957), свързано с началото на полетите в Космоса и проучването му. Историята на обществото встъпва в космическата ера и погледите на неговите учени се обръщат към полезните ресурси извън пределите на планетата. И. Спасова, ЧК (превод), 182. Космическа медицина. Раздел от космическата биология, който изучава влиянието на космически фактори (безтегловност, космически лъчения, продължителен престой в затворено пространство и др.) върху човешкия организъм по време на полет в Космоса. Космическа ракета. Многостепенна ракета за извеждане в орбита на изкуствен спътник на Земята или за пускане на междупланетен автоматичен кораб, която след изпълняване на задачата изгаря. Управление на балистични и космически ракети. Космическа скорост. Физ. Скорост, която едно тяло трябва да получи, за да стане спътник на планета или за да се откъсне от нейното или от слънчевото привличане. Космическа совалка (съкр. совалка). Летателен апарат за проучване на космическото пространство, управляван от космонавти или автоматично, който след изпълняване на програмата се завръща на Земята и може да се използва отново при друг полет. Космически лъчи. Физ. Електрически натоварени частици с голяма енергия, главно протони и атомни ядра на леки елементи, идващи от междузвездното, пространство, които при голяма интензивност са вредни за земните живи организми. Късовълновите лъчи— ултравиолетови, рентгенови, космически, както и дълговълновите — инфрачервени и радиовълните сякаш не съществуват за зрението. К, 1963, кн. 3, 3. Космическо право. Юрид. Дял от международното право, чиито норми регулират отношенията между държавите и международните организации във връзка с проникването в Космоса и неговото използване за мирни цели.