звѐзден - единствено число, мъжки род, нечленувано звѐздния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член звѐздният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член звѐздна - единствено число, женски род, нечленувано звѐздната - единствено число, женски род, членувано звѐздно - единствено число, среден род, нечленувано звѐздното - единствено число, среден род, членувано звѐздни - множествено число, нечленувано звѐздните - множествено число, членувано
- 1. звезден
- - Звезден час
ЗВÈЗДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се отнася до звезда.
След полунощ електричеството по улиците угасваше и градът бе само сенки, сенки и звездна светлина. В. Андреев, ПР, 188. Ние се лутахме напред и назад с надеждата, че облаците ще се разсеят и ще можем през някоя пукнатина да зърнем полярната звезда, но колкото и да се взирахме, никакъв звезден лъч не идваше от небето. Й. Радичков, НД, 113. Бледните звездни зари пропълзяват в окопа. Л. Стоянов, Х, 14. Калитко замечта. Сега мечтите му се носеха далече сред звездното пространство. Ив. Хаджимарчев, ОК, 88. Той беше пътувал пеш през гори и поля. Унесъл се беше с часове, вгледан в звездния мир, когато той трепти и тайнствено шепне за непостижната вечност. А. Страшимиров, А, 119. И като някой древен библейски пророк / той фърли очи си, разтреперан, бляд, / към хаоса тъмний, към звездния свят. Ив. Вазов, Съч. I, 188. Звездна материя. Звездна енергия.Виж повече2. За небе, небеса, небесен купол и под. – който е изпълнен със звезди. Те гълчаха тихо под ямурлуците си с очи, обърнати към безлунното звездно небе. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 148. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Елин Пелин, Съч. I, 7. Тази хижа беше покрита с прогнила шума и през широките пролуки се виждаха малки звездни късчета от чистото небе. Г. Караславов, Избр. съч. V, 330. ● Обр. И всяка нощ, когато здрач припада, / над мене само звезден дъжд вали. Хр. Ясенов, Събр. пр, 78. // За нощ, вечер – през който небето е обсипано със звезди. Прекрасната майска вечер беше необикновено тиха, светла и звездна. Ив. Вазов, Съч. IХ, 144. Никога не съм предполагал, че в такава звездна нощ може да бъде толкова тъмно в гората. М. Марчевски, ТС, 57. Дойде и нощта и почна да долита отдалеч свирня на гайди. А тия нощи бяха тъмни, макар и звездни, луната изгряваше късно и слънцето я заварваше бледа и отъняла. А. Дончев, ВР, 183. Аз ще открия тъмните си тайни, / през звездни нощи ще те чакам сам. Д. Дебелянов, С 1946, 51.
3. Който се отнася до космоса; космически. Сега той знаеше много добре, че се намира на шестнайсет светлинни години от Земята. Неговите шестнайсет години, които звездният кораб неумолимо разтягаше, отдавна се бяха превърнали в гроб за най-скъпите хора, които бе оставил на Земята. П. Вежинов, СП, 50-51. Звездният рейс на съветските космонавти донесе много радост и надежди на цялото човечество. ВН, 1961, бр. 3146, 3.
4. Прен. Обикн. за актьор, музикант, спортист и др. – който в момента се ползва с голяма известност, слава, обикн. за високи постижения, който е звезда (в 8 знач.); знаменит. Звукозаписната компания е подбрала звезден екип професионалисти, които да работят по създаването на дебютния ѝ албум. Д, 2007, бр. 152 [еа]. Звезден певец. Звезден футболист.
5. Прен. За представление, концерт, спортно събитие – в който участват актьори, музиканти, спортисти и др. с голяма известност, слава. Звездна постановка. Звездно шоу. Звезден концерт. // Който се отнася до лице или до лица с такава известност, слава. Актьорът е признат от висшите сфери в Холивуд. Той започва наистина звезден живот с всички съпътстващи го атрибути – тълпи поклоннички, хвалебствени рецензии, награди на кинофестивали. ЖнТ, 2007, бр. 9, 47. Днес хип-хопът е в разцвета си и това създава звезден имидж на групите, ориентирани към този стил. Звездно участие.
◊ Звезден дъжд. Астрон. Падане на голям брой метеори за кратко време при преминаване на Земята през по-гъст слой от метеорни тела. При преминаването на Земята през метеорния поток Леониди, което става ежегодно около 16 ноември, понякога се наблюдава просто звезден дъжд. Н. Николов и др., СС, 91. – Има и други малки телца, познати с името метеорити, които понякога прелетяват и падат на Земята поединично или като звезден дъжд. Г. Томалевски, АН, 21. Звезден прах. Астрон. Прашинки от водород, силиций и различни замръзнали газове с много малки размери, вероятно образувани в атмосферата на хладните звезди гиганти, които се изхвърлят в междузвездното пространство. Екип от Изследователския център „Еймс“ на НАСА е успял да пресъздаде процесите, които протичат в атмосферата на червен гигант и водят до формирането на звезден прах, от който впоследствие се образуват планети. Класа, 2014, бр. 1763 [еа]. Звезден часовник. Астрон. Часовник, който показва звездното време и се използва за астрономически цели. Ако забележим по звезден часовник часа, минутата и секундата, в които една звезда се намира на дадено място, на следната вечер същата звезда на същия час, минута и секунда ще бъде на същото това място. Г. Томалевски, АН, 35. Звездна астрономия. Дял от астрономията, който изучава строежа, движенията и развитието на звездните системи. Звездна величина. Астрон. Мярка, която определя блясъка на звездите. Звездна величина е мярката, характеризираща блясъка (но не размерите) на звездите и други небесни светила. Най-слабите, видими с просто око звезди, са от шеста звездна величина, а най-светлите – от първа. Н. Николов и др., СС, 45. Звездна карта. Астрон. Карта на звездното небе или на част от него. Хераклит Галилеев живееше съвсем усамотено в една таванска стаичка, затрупан с книги, със звездни карти и с диаграми. Св. Минков, Избр. пр, 67. На старите астрономически карти съзвездията са били обозначавани като фигурите на съответните герои, животни и предмети. Но на съвременните звездни карти те се ограничават с прави линии. Д. Пеев, З, 5. Звездна система. Астрон. Съвкупност от звезди в една галактика, които се характеризират с определени закономерности. Съвременната астрофизика изучава и гигантските звездни системи – галактиките, които се състоят от десетки милиарди звезди. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Звездно време. Астрон. Основна система в астрономията за измерване на времето, при която за единица служи звездното денонощие. Звездно денонощие. Астрон. Времето, за което Земята се завърта веднъж около своята ос по отношение на звездите. Времето за едно пълно завъртане на Земята около оста си ще наречем едно звездно денонощие. Г. Томалевски, АН, 37. Звездно небе. Астрон. Съвкупност от звезди, които се виждат през нощта на небесния свод.
~ Звезден час (миг). Час, миг на голям успех, постижение, щастие. Дравската епопея е върхът на славата, венецът на неговата кариера и звезден миг в развитието му като пълководец. РИ, 2014, бр. 7 [еа]. Звездни братя (събратя). 1. Космонавти, които са летели заедно в една ракета в космоса. България посрещна с радост и възторг новите звездни братя Георги Иванов и Николай Рукавишников. 2. Разш. Космонавти. Необходимо е да се учи, много да се учи, за да постъпиш после в авиационното училище, а след това да станеш един от младите звездни събратя, да продължиш делото на първооткривателите на Космоса. К, 1963, кн. 3, 5.
звѐзден ◊ Звездна болест. Отклонение от нормалното самоусещане при човек с голяма популярност, което е резултат от преувеличаване на собствената значимост и се изразява в надменно, високомерно поведение. Звездната болест и суетата продължават да се ширят. Имунитет срещу тях се гради само с концерти, в които музицирането изисква не само талант, но също изтощителна и целенасочена работа. Култ/2003/12. Въпреки своята популярност известната актриса не страда от звездна болест.