безлю̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано безлю̀дния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безлю̀дният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безлю̀дна - единствено число, женски род, нечленувано безлю̀дната - единствено число, женски род, членувано безлю̀дно - единствено число, среден род, нечленувано безлю̀дното - единствено число, среден род, членувано безлю̀дни - множествено число, нечленувано безлю̀дните - множествено число, членувано
БЕЗЛЮ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. В който не живеят люде, хора или който е слабо населен; необитаем, ненаселен, пуст. Островът тъй е безлюден. Прилича на мъртъв. Б. Шивачев, ПЮА, 39. Но тоя град беше безлюден. Никъде се не мяркаше жива душа и входовете на подземните жилища се чернееха като тъмни дупки. Елин Пелин, ЯБЛ, 101. Пред тях стоеше безлюдно, полуизгоряло и полуразрушено село. Й. Йовков, Разк. I, 5.
2. В който в определен момент, период няма никак люде, хора или има малко хора. Дворът беше безлюден. Станкул се огледа насам-нататък, не видя човек. Ст. Марков, ДБ, 66. Нямаше птици, полетата бяха безлюдни и пусти, без стада и без орачи. Й. Йовков, Разк. I, 47. Кърът беше пуст, пътищата - безлюдни; само сегиз-тогиз по някой синор се мернеше жена с мотика. К. Константинов, ППГ, 299.
Виж повече