безсмѝслен - единствено число, мъжки род, нечленувано безсмѝсления - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член безсмѝсленият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член безсмѝслена - единствено число, женски род, нечленувано безсмѝслената - единствено число, женски род, членувано безсмѝслено - единствено число, среден род, нечленувано безсмѝсленото - единствено число, среден род, членувано безсмѝслени - множествено число, нечленувано безсмѝслените - множествено число, членувано
1 безплоден (прен.) - ялов (прен.; разг.) - безполезен - безрезултатен - безсмислен - безуспешен - напразен 2 безцелен - излишен - ненужен - безполезен - безсмислен - напразен - безпредметен 3 безсмислен - напразен - суетенВиж повече4 празен (прен.) - безсмислен - безсъдържателен - несъдържателен - кух (прен.)5 глупав - безсмислен - нелеп - абсурден (книж.)6 алогичен - нелогичен - безсмислен - абсурден
БЕЗСМЍСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който няма смисъл, няма логично съдържание; несмислен. — Дочко, аз имам печатница! — И тутакси изважда свързаните с канап букви. Нацапва ги с химически молив и ги натисва върху бял лист. Получава се някаква безсмислена дума: — „фелерот“. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 125. Маргаритка е прегърнала мъничкото сиво теленце, разчесва пухкавата му козина с моя нов гребен и му говори нещо безсмислено, но много нежно и ласкаво. П. Незнакомов, МА, 9.
2. За поглед, усмивка и под. — който не изразява нищо определено (мисъл или чувство). Болеше я главата от напрежение. Разходи се из градината, спря се, втренчи безсмислен поглед в аленото небе на запад, където слънцето се беше скрило. П. Стъпов, ЖСН, 201. Глави мъжки и женски от няколко прозореца гледат с една тъпа, странна, безсмислена усмивка. Ив. Вазов, Съч. Х, 51. // Който показва отсъствие на здрав разум, разсъдък. Седнал край мама, аз с любопитство гледам чудноватата усмивка по Влъчовото лице и слушам несвързаните му думи, често пресичани от безсмислен смях. Т. Влайков, Пр I, 187.
3. Който е лишен от сериозност, сериозно съдържание, дълбочина; повърхностен, празен, безсъдържателен. Цял ред безсмислени тостове се посипаха един след други. Ал. Константинов, Съч., 267. Всеки от тримата имаше достатъчно много болка в гърдите, за да води един безсмислен разговор само за приличие. Кр. Кръстев, К, 147. // Който няма сериозна цел, смисъл, който не е осмислен; празен, безцелен, безсъдържателен. Остави тоз безсмислен, глупав живот. Й. Йовков, ЧКГ, 312. Учебните часове минаваха в непоносима тегота. Те се сториха на Катя необикновено дълги и като никога безсмислени. Ст. Чилингиров, РК, 34.
4. За който няма разумно основание, оправдание; безполезен, безпредметен, излишен, ненужен. — О жалка участ, да умираш като червей от безсмислена, мръсна, подла смърт! Л. Стоянов, Х, 39. — Сам ли ги печаташ? — попита той, като погледна към купчинката отпечатани позиви. — Не, помагат ми птиците небесни — отговори му Сами хапливо, раздразнен от безсмисления въпрос. Д. Ангелов, ЖС, 112. Последният проявяваше безсмислено скъперничество във всичките си предприятия и едва ли би се разпуснал да издържа такава скъпа агентка. Д. Димов, ОД, 29. Безсмислен страх. Безсмислена борба.