суѐтен - единствено число, мъжки род, нечленувано суѐтния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член суѐтният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член суѐтна - единствено число, женски род, нечленувано суѐтната - единствено число, женски род, членувано суѐтно - единствено число, среден род, нечленувано суѐтното - единствено число, среден род, членувано суѐтни - множествено число, нечленувано суѐтните - множествено число, членувано
суèтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се стреми към празни, нищожни, безсмислени неща или към външен блясък.
Суетната Вера очевидно искаше да блесне с някой извънреден накит на Коледа. Вазов. Ананий е суетен и тщеславен човек, завижда тайно на Никола и се мъчи да му подражава. Йовков. 2. Който съдържа или изразява суета, суетност; празен, пуст, безсмислен. И като че едвам сега залавяше сама себе си в това суетно и смешно кокетство. Йовков. Можеше да удовлетворява всички суетни желания на своята млада и твърде възгордяна жена. Влайков. 3. Който е свързан със суетене, тичане, шетане. И над цялата тая печална картина се носи неразбран и суетен шум, сред който ясно и монотонно се чува дебелият глас на свещеника. Елин Пелин. В селото се издигна високата глъчка и суетното лутане на една внезапна тревога. Йовков.Виж повече