Основна форма: безсъ̀вестен - Прилагателно

Форми:

безсъ̀вестен - единствено число, мъжки род, нечленувано
безсъ̀вестния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
безсъ̀вестният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
безсъ̀вестна - единствено число, женски род, нечленувано
безсъ̀вестната - единствено число, женски род, членувано
безсъ̀вестно - единствено число, среден род, нечленувано
безсъ̀вестното - единствено число, среден род, членувано
безсъ̀вестни - множествено число, нечленувано
безсъ̀вестните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 недобросъвестен - безотговорен - безсъвестен - несъвестен - безхаберен (разг.)
2 безбожен (прен.) - безсъвестен - нечестен

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 безсъвестен - съвестен

Резултати от: Речник на българския език

БЕЗСЪ̀ВЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който няма съвест, не проявява нравствена отговорност и мярка в делата си.

Случи се така, че безсъвестни ръководители посегнаха на оскъдния им залък — злоупотребиха и откраднаха. С. Северняк, ОНК, 165. Дон Бартоломео .. реквизираше всичко за армията си, а безсъвестните търговци продаваха брашното и зехтина на баснословни цени. Д. Димов, ОД, 226.

2. Който се върши без съвест, нравствена отговорност и мярка; недобросъвестен, безотговорен. Безсъвестна критика. Безсъвестно поведение. Безсъвестна постъпка. Безсъвестни лъжи.

3. Който не проявява съвест, съзнание в работата си; недобросъвестен. Разхвърляната канцелария, прахта, списъците — това можеше да се тълкува по два начина: тоя човек е или безсъвестен тип, или просто некадърен за офицер. П. Вежинов, ВР, 166. // Който е извършен без съзнание за отговорност; недобросъвестен. Безсъвестна работа.

— Друга (остар. книж.) форма: безсо̀вестен.

Виж повече