недобросъ̀вестен - единствено число, мъжки род, нечленувано
недобросъ̀вестния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
недобросъ̀вестният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
недобросъ̀вестна - единствено число, женски род, нечленувано
недобросъ̀вестната - единствено число, женски род, членувано
недобросъ̀вестно - единствено число, среден род, нечленувано
недобросъ̀вестното - единствено число, среден род, членувано
недобросъ̀вестни - множествено число, нечленувано
недобросъ̀вестните - множествено число, членувано
1 недобросъвестен - безотговорен - безсъвестен - несъвестен - безхаберен (разг.)
2 недобросъвестен - неприлежен - нестарателен
НЕДОБРОСЪ̀ВЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не работи добре, съзнателно, който не изпълнява задълженията си както трябва; несъвестен, безсъвестен. Никога Слави не е бивал тъй недобросъвестен в работата си както сега. Д. Немиров, Д № 9, 34. Ний вярваме, че министерството ще изучи тези оплаквания и ще спре експлоатиранието на нещастните работници от недобросъвестни надзиратели. Бълг., 1902, бр. 456, 4. Недобросъвестен студент.
2. Който е израз, проява или резултат на отсъствие на съвестно отношение към някого или нещо; безсъвестен.