благоприлѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано благоприлѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член благоприлѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член благоприлѝчна - единствено число, женски род, нечленувано благоприлѝчната - единствено число, женски род, членувано благоприлѝчно - единствено число, среден род, нечленувано благоприлѝчното - единствено число, среден род, членувано благоприлѝчни - множествено число, нечленувано благоприлѝчните - множествено число, членувано
БЛАГОПРИЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който е съобразен с изискванията за добро държание в дадена среда, с изискванията за вежливост, учтивост. Бележките за стихотворението на г-н Данева губят важността си, като са направени по един не толкоз благоприличен начин. Ч, 1875, бр. 3, 129. Благоприличен тон. Благоприлично поведение. Благоприлично държание.
2. Остар. Който има добър, приличен външен вид, съобразен с изискванията на дадена среда. —