прилѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано прилѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член прилѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член прилѝчна - единствено число, женски род, нечленувано прилѝчната - единствено число, женски род, членувано прилѝчно - единствено число, среден род, нечленувано прилѝчното - единствено число, среден род, членувано прилѝчни - множествено число, нечленувано прилѝчните - множествено число, членувано
1 благоприличен - възпитан - приличен - благопристоен 2 близък - подобен - приличен - сходен - сроден - аналогичен (книж.)3 задоволителен - приличен - поносим - приемлив - сносен (разг.)
ПРИЛЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. С предл. н а. Като обособено опред. Който прилича на някого или нещо; подобен.
Нона се спря пред една трънкосливка. На дънера ѝ беше закачен един изострен и гладък камък, приличен на брус, с който точат коси. Й. Йовков, ЧКГ, 103. Изведнъж нагоре край брега на реката .. се показа сиво животно, прилично на куче. Ем. Станев, ЯГ, 75. Гайдарджията пусна ручилото .., а пръстите му заиграха по гайдуницата, прилична на козе краче. Д. Фучеджиев, Р, 313. „Това е сирище — каза той на жената и показа парче, прилично на бъбрек.“ Й. Радичков, СР, 45. Натриевата основа е бяло, кристално, крехко вещество. За лабораторни цели обикновено се продава във вид на пръчки, прилични на свещи. Хим. IХ кл, 1950, 5-6.Виж повече2. Който е съобразен с изискванията за приличие, за добри нрави; благоприличен, пристоен. — Пътува със съпруга си — натъртено осведоми поручикът, стараейки се да внуши на шефа си нуждата от прилично държане. Д. Димов, Т, 485. Когато сложиха трапезата, те седнаха един до друг .., пиха и пяха черковни и светски песни, прилични и неприлични, докато пропяха втори петли. А. Гуляшки, ЗВ, 22. Буренин и Скабичевски .. водят страстни полемики във фейлетоните си и често, в увлечението си, излизат извън границите на приличния тон. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 165. А д в о к а т: — Ако се върне, нека намине само за една партия. Г р у е в а: — Ще му кажа, стига изобщо да се върне в прилично време. К. Кюлюмов, ПШ, 14.
3. Който има задоволителен, добър, приемлив вид, в рамките на нормалното; не лош. Искаш дрехи чисти, прилични, да се не срамиш в гимназията. Ив. Вазов, Съч. IХ, 53. Побутна [Левски] пакета. Там имаше дрехи и за младежа; и на двамата предстоеше да се срещат с хора, и двамата трябваше да имат приличен вид. Ст. Дичев, ЗС II, 176. — Искате ли да изядем по един сладолед! Тук наблизо има прилична сладкарница! А. Наковски, МПП, 51. След като се разходихме по „Пигал“, отбихме се в едно надземно — значи прилично заведение. Ив. Мирски, ПДЗ, 94. // Диал. Добре изглеждащ, с добър, хубав вид. Във всеки случай най-много тайни гласове имал пак Ботьов, защото той бил най-приличен между всичките, нему най-мязало да бъде войвода. З. Стоянов, ХБ, 294. Ех-ей, каква беше тя тогава хубава и прилична мома! Т. Влайков, Съч. II, 13. — Сине Стояне, Стояне, / колко ми беше убавец, / колко ми беше приличен, / бел-цървен като ябълка. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 279. Марко тражи мома според себе: / да е лична, лична и прилична, / и да нема друга преди неа. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 23.
4. Който е задоволителен по размер, количество, качество и др.; добър. Сийка, петдесетгодишна вдовица, получава прилична пенсийка от покойния си мъж. Св. Минков, Избр. пр, 487. Пазарлъкът не беше голям, тримата опекуни поискаха прилична цена, дадоха и разсрочка за изплащане. Й. Радичков, СР, 108. Каналът е съвсем тесен, но достатъчно дълбок, за да се движим по него с една прилична скорост от 15 километра в час. П. Вежинов, ДМ, 12. — Господин Манол ни увери, че сте съгласни срещу прилично възнаграждение да бъдете в наша услуга. Ст. Дичев, ЗС II, 276. Бъди задоволна със своята хубост ..; гледай да я украсиш с приличното образование. Ч, 1871, бр. 14, 443-444.
5. Остар. Който е подходящ за някого или за някакъв случай. Когато някой войвода .. поиска да бъде приет, тряба по-напред да положи изпит от нужните военни науки .. и според знанието ще застъпи и приличното място. Ив. Унджиев, ВЛ, 184. — Мила Нина Владимировна, не отивайте там — не е за вас .. Намерете прилично място с по-голяма печалба. Защо мълчите? Г. Стаматов, Разк. II, 173. В това време из пътя замина един офицерин. Четирмата войници се обърнаха към него и, изправени „смирна“, отдадоха му приличната чест. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 378. За тая сърбска политика пак ще поговорим на приличното място. НБ, 1876, бр. 52, 203. „Един учител .. търси място да биде на някое място учител или на друга някоя прилична служба.“ Г, 1863, бр. 6, 48. „Нинешния ти возраст е най-приличен за учение, защо .. в старината умът става тъп.“ С. Доброплодни, П, 91. — Добре нашол, душко, .., ще му отговори гостенинът. Тогава ще седне старият от къщата на приличното място и ще даде заповед да донесат младите крондирчето с ракия. СбНУ VI, 230.