Основна форма: блъ̀сканица - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

блъ̀сканица - единствено число, нечленувано
блъ̀сканицата - единствено число, членувано
блъ̀сканици - множествено число, нечленувано
блъ̀сканиците - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 наплив - нашествие (прен.) - блъсканица - бутаница (разг.) - тъпканица (разг.) - меле (разг.)

Резултати от: Речник на българския език

БЛЪ̀СКАНИЦА ж. 1. Неорганизирано движение, сблъсък, допир, тласкане на много хора, в навалица; блъсък.

Улиците оживени, хората тропат с чехли по тротоарите и бързат нанякъде,.. Пък горе на пазара — блъсканица, олелия! Хора, добитък и сергии с разни шарении и лакомства. Ил. Волен, РК, 64. Най-сетне блъсканицата затихна. Редиците бързо се изпънаха и войводите застанаха пред тях. Ст. Дичев, ЗС I, 237. В блъсканицата, провирайки се между гъсто застаналите един до друг големи хора, когато искахме да отидем от едната трибуна до друга, загубихме се с братовчед ми. П. Велков, СДН, 143.

2. Разг. Много напрегната, пряко силите работа. Привечер дядо Архип излезе уж да си почине за малко от блъсканицата пред деня, дорде закопае част от покъщнината под съчките, дорде докара с кола дъщеря си и внучката. Сл. Македонски, ЕЗС, 72-73. След свършване Николаевската реална гимназия и прекарване дома охолните разпусни месеци — прекарани в писане стихове и блъсканици с трисекцията на ъгъла и квадратурата на кръга — .., Алеко дохожда в Одеса и постъпва студент в Новоросийският университет. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 122.

3. Разг. Уморително пътуване. Най-сетне, подир безкрайната блъсканица по друмища и ханища, файтонът затъна в калните улици на София. А. Каралийчев, ПГ, 191. Изтощени от глад, от безсъние, от блъсканици, от дървеници и въшки, те се върнаха по домовете си, след като родителите им се съсипаха от тичане и от харчове. Г. Караславов, ОХ II, 464.

4. Остар. Бой, сбиване. Произлезе блъсканица с тояги и юмруци. Ив. Вазова, Съч. ХХV, 70.

Виж повече