на̀плив - единствено число, нечленувано * на̀плива - бройна форма на̀пливът - единствено число, членувано - пълен член на̀пливи - множествено число, нечленувано на̀пливите - множествено число, членувано
1 наплив - нашествие (прен.) - блъсканица - бутаница (разг.) - тъпканица (разг.) - меле (разг.)2 наплив - тъпканица (разг.) - множество - навалица - тълпа - народ (разг.) - гмеж (книж.) - гъмжило (разг.) - тарапана (прен.; разг.) - стълпотворение (книж.) - мравуняк (прен.)3 прилив (прен.) - наплив - приток
НА̀ПЛИВ, мн. няма, м. Обикн. с предл. о т, н а и друго същ. 1. Струпване или появяване на множество, голямо количество от нещо, назовано с второто съществително.
Хотелът е голям.. — Стаи много, но напливът на клиентите през юли и август е страшен. О. Василев, ЖБ, 296.. Трябваше да тичам по назначението си.. Голям наплив от кандидати. Ст. Чилингиров, РК, 289. Затихнал и пуст, освободен от делничния наплив на коли и мотори, асфалтът приличаше на внезапно пресъхнала река. Б. Райнов, ЧЪ, 72.Виж повече2. Прен. Силно въздействие, напор на обикн. разнообразни мисли, чувства и под. Бенковски, чиято душа немееше, претръпнала от наплива на страхотни чувства, беше почти равнодушен за утрешния ден. Л. Стоянов, Б, 136-137. Очите му овлажняха при наплива на тия спомени за Божана. Елин Пелин, Съч. II, 21-22. Под наплива на тия радостни впечатления, аз дигам чашата. Ив. Вазов, ВЮ, 118.
— От рус. наплыв.