на̀плив - единствено число, нечленувано * на̀плива - бройна форма на̀пливът - единствено число, членувано - пълен член на̀пливи - множествено число, нечленувано на̀пливите - множествено число, членувано
1 наплив - нашествие (прен.) - блъсканица - бутаница (разг.) - тъпканица (разг.) - меле (разг.)2 наплив - тъпканица (разг.) - множество - навалица - тълпа - народ (разг.) - гмеж (книж.) - гъмжило (разг.) - тарапана (прен.; разг.) - стълпотворение (книж.) - мравуняк (прен.)3 прилив (прен.) - наплив - приток
НА̀ПЛИВ, мн. няма, м. Обикн. с предл. о т, н а и друго същ. 1. Струпване или появяване на множество, голямо количество от нещо, назовано с второто съществително.