Основна форма: тълпа̀ - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

тълпа̀ - единствено число, нечленувано
тълпа̀та - единствено число, членувано
тълпѝ - множествено число, нечленувано
тълпѝте - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 наплив - тъпканица (разг.) - множество - навалица - тълпа - народ (разг.) - гмеж (книж.) - гъмжило (разг.) - тарапана (прен.; разг.) - стълпотворение (книж.) - мравуняк (прен.)

Резултати от: Речник на българския език

тълпà ж. 1. Много хора, група хора, гъсто събрани някъде на открито.

По площада и по Станционния булевард шумеше пъстра тълпа, излязла на вечерна разходка. Дим. Ангелов. На улиците се събираха тълпи граждани и се питаха за новини. Вазов. Към обед пътищата от близките села към града се задръстиха от тълпи селяни и селянки, облечени празнично, с бъклици и градински цветя в ръце. Дим. Ангелов. Хората вървяха на тълпи. Любопитна тълпа. 2. Пренебр. Безлично множество от хора; маса. Светът е във тебе и мен / и в тази тълпа, / която наричат безлична. Вапцаров.

Виж повече