гмѐж - единствено число, нечленувано * гмежта̀ - единствено число, членувано
ГМЕЖ, гмежта̀, мн. няма, ж. и гмèж, гмèжът, гмèжа, мн. няма, м. 1. Само ж. Голямо множество от хора, животни, струпани в тясно пространство, които обикн. се движат хаотично, безредно; гъмжило. Движех се сред пъстролика гмеж и както ръцете, така и всичко ми беше чуждо и безразлично. М. Вълев, ПСС, 14-15. Все по-често нагретите пушки и пищали на въстаниците отказваха да гърмят, а каменните отломки, мятани отгоре, само забавяха, но не можеха да спрат упоритата гмеж, която пъплеше по стръмнината... Д. Рачев, СС, 233. ● Обр. Иззад планината на югозапад се чу първата гръмотевица и се зададоха със застрашителен тътнеж на космати стада облаци. Затъмни се небото от тях. Кирил се загледа в тая внезапно появила се небесна гмеж и го обзе тревога. Т. Харманджиев, КВ, 348.
2. Хаотично, безредно, обикн. шумно движение, блъскане на много хора, превозни средства, предмети, които са струпани на ограничено по размери място. Какво стана после, той не помнеше, защото бе в най-гъстата гмеж. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 289. Там [в града] гмежът на улиците щеше да го задуши, а тука просторите разкриваха душата му и я правеха също тъй просторна. Ст. Чилингиров, РК, 96. На отсрещната страна на улицата имаше наредени дюкяни,.. Пълни с шум и гмеж през деня, в тоя вечерен час говорът и движението в тях бяха стихнали. Д. Спространов, С, 13. Само бързеят приплисна, като поде глухата му въздишка, за да я понесе надолу, сред гмежа на преливащите се вълни — надолу и все по-надолу. А. Христофоров, А, 293.
3. Шум от едновременно високо говорене, викове и под. на много хора, събрани на едно място; глъчка, глъч.