прѝлив - единствено число, нечленувано * прѝлива - бройна форма прѝливът - единствено число, членувано - пълен член прѝливи - множествено число, нечленувано прѝливите - множествено число, членувано
ПРЍЛИВ м. 1. Периодично повтарящо се временно повишаване на равнището на водата в океаните и моретата, предизвикано от силата на притеглянето на Луната и Слънцето спрямо близките до тях части от земната повърхност. Противоп. отлив. Край брега на Червено море се срещат много коралови рифове, които .. през време на приливите се намират под водата и корабите лесно могат да се ударят в тях. М. Марчевски, ОТ, 27. Петко с мъка гази влажния пясък. Колю му обяснява как стават приливите и отливите: водата идвала като стена и стигала до високия каменен зид. М. Кремен, РЯ, 257. Слушай в часа на прилива как диша пълноводният океан, / гледай как тежко се вгъва необятната му гръд медносиня. Ел. Багряна, ВС, 77. Морски прилив. // Рязко повишаване равнището на водата в река, предизвикващо заливане на крайбрежните територии; наводнение. Започна нашата борба срещу прилива на могъщата река. Водата нахлуваше в палмовата гора .. Мъглата от изпарения ни лиши от възможността да открием размера на речния прилив. Л. Христофоров, СДП [еа].
2. С предл. н а и същ. к р ъ в. Придвижване на увеличено количество кръв в кръвоносните съдове на някоя част от тялото; приток. — Вие се превземате, госпожице! — забележи той [Раев] строго и дългата му шия пламна от прилив на кръв. Г. Караславов, ОХ, 158. Ариф .. не можа до потисне смущението си и облото му, загоряло от службата лице стана вишнево от прилив на кръв. Б. Несторов, АР, 28. При измръзване ходилата се разтриват с кърпа, за да се усили прилива на кръв.
3. Прен. С предл. н а и друго същ. Идване или появяване някъде на множество или голямо количество от предмети, хора, назовани от другото съществително; наплив, приток. Приливът на селяни в града стана много бърже. П. Росен, ВПШ, 25. — Чудна работа, .., досега не съм виждал толкова много външни хора. .. Особено пролича тоя прилив на хора, когато пристигна Волов с четиринадесeт души представители на коне. Л. Стоянов, Б, 68. Очевидно разцъфтяването на дюкянчето, приливът на стоки — за пръв път след дългите години на войната, .. — всичко това е съживило вълчия му нрав, върнало му самочувствието. Др. Асенов, ТК, 13. В своята първа книга за българската литература Георги Бакалов обяснява на какво се дължи приливът на интелигенти и писатели в социалистическата партия през първата половина на 90-те години. С, 1955, кн. 9, 133. Прилив на бежанци. Прилив на инвестиции.
4. Прен. С предл. н а и друго същ. Усещане за внезапно засилващо се въздействие на някакво чувство, означено от съществителното; наплив. „Запази, господи, това, до което се докоснах .. Ще тръгна с нов прилив на обич към живо и мъртво, защото узнах, че всичко има първообраза си в тебе.“ Ем. Станев, А, 100-101. Джуджето бе видяло всичко — не можах да го излъжа. Усетих прилив на яд — аз го вкарах в играта, а той... Ат. Мандаджиев, ОШ, 83. Кольо я погледна и в прилив на съпружеска нежност леко я ощипа по съсухрената буза. Ст. Марков, ДБ, 374. — При тези думи, Бог знае защо, тя изпадна в небивало раздразнение. .. Приливът на раздразнение скоро мина. Тя стана и поиска прошка за неволната грубост. Г. Райчев, Избр. съч. II, 183. Като усети .., че мъртвата бе започнала да се вдървява, Дона отново почувствува в сърцето си студен, вледеняващ прилив на страх. Д. Талев, И, 410. // С предл. н а и същ. с и л а, е н е р г и я и под. Внезапна поява на усещане за нарастваща сила, мощ, свежест и под. Капитан Джинс помисли отново за майка си и усети пак прилив на сила, на хладна и твърда решителност да се държи безупречно. Д. Димов, Т, 570. „Най-после ще се успокои и Боян. Колко ще се зарадва, като му кажа!“ — мислеше той и забърза с неочакван прилив на сили. М. Грубешлиева, ПИУ, 249. Бодра радост и прилив на сили усети Гроздан. Й. Йовков, Ж 1945, 40. Старата се оживи, някакъв незнаен прилив на сили помете в миг и охкането ѝ, и пъшкането ѝ. „Сега! Сега!“ — заканваше се тя, цялата изтръпнала от радостна тревога и някакъв смъртен, непознат страх. Г. Караславов, Тат., 247. Батенберг чувствуваше особен прилив на енергия. В. Геновска, СГ, 121.