БОГОПОМА̀ЗАНИК, мн. -ци,
м. Книж. Ирон. Човек, който е богопомазан, привилегирован в някакво отношение. Нека отговарят за тая невинно проляна кръв не само у нас, но по сичкият свят, венцоносните богопомазаници и техните безсъвестни дипломати. З. Стоянов, ЗБВ II, 24-25.Виж повече