избра̀ник - единствено число, нечленувано избра̀ника - единствено число, членувано - непълен член избра̀никът - единствено число, членувано - пълен член избра̀ници - множествено число, нечленувано избра̀ниците - множествено число, членувано
ИЗБРА̀НИК, мн. -ци, м. 1. Лице, избрано от народа, колектив, група и под., за да ги представя и защитава интересите им някъде.
Конакът, сборното място на народното представителство, беше обиколен от голяма навалица свят, любопитен да чуе кой ще бъде народния избраник и да поздрави с възторг радостното събитие. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 177. Художникът и гражданинът у него [Влайков] се преплитат и хубаво красят целия му живот, за да можем да го сочим като един от малцината и достойни избраници на народа ни. Ас. Златаров, СбЦГМГ, 343.Виж повече2. Любим мъж, възлюбен. Ето и селските моми. Въпреки строгостта на нравите, те пак могат открито да се срещат с избраниците на сърцето си. Ст. Чилингиров, РК, 10–11. За Еньовден още от предната вечер момичетата потапяха в чист бакър със студена вода китки цветя и следния ден ги вадеха с песни и гадания за бъдещите си избраници. К. Константинов, ППГ, 30. // Съпруг или годеник. Застанали един до друг, с тенекиени корони на главите, като цар и царица от някакъв действителен карнавал, невестата и нейният избраник държат в ръцете си по една голяма запалена свещ с копринена панделка. Св. Минков, РТК, 128. Тя пристъпи прага с трепета на млада невеста, която отива първи път при своя избраник. Елин Пелин, Съч. III, 40.
3. Човек, който превъзхожда другите по качества, способности или по положение. – Наредихме се при тия, които сигурно презирате, както аз презирам буржоата, отидохте при тълпата, вместо да бъдете при избраниците. Ем. Станев, ИК III и IV, 544.
◊ Избраник на съдбата. Книж. Човек, който се отличава от другите с необикновения си живот, с талантите си, с постиженията си. Несъзнанието на своето нещастие беше щастието за този избраник на съдбата. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 131.