ЛЕКСИТ

Основна форма: прия̀тел - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

прия̀тел - единствено число, нечленувано
прия̀теля - единствено число, членувано - непълен член
прия̀телят - единствено число, членувано - пълен член
прия̀телю - звателна форма
прия̀тели - множествено число, нечленувано
прия̀телите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 приятел - другар
2 приятел - гадже (разг.) - избраник - любим - възлюбен - изгора (разг.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 приятел - враг
2 приятел - неприятел
3 приятел - противник

Резултати от: Речник на българския език

ПРИЯ̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, зват. -ю, м. 1. Лице, по отношение на друго лице, с което поддържа връзки, отношения на взаимна близост, обич и доверие; другар, близък. Противоп. неприятел, враг. Той беше Колчо, Колчо, моят неразделим другар и приятел в детинството ми! Ив. Вазов, Съч. IХ, 16.

Виж повече