прия̀тел - единствено число, нечленувано прия̀теля - единствено число, членувано - непълен член прия̀телят - единствено число, членувано - пълен член прия̀телю - звателна форма прия̀тели - множествено число, нечленувано прия̀телите - множествено число, членувано
ПРИЯ̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, зват. -ю, м. 1. Лице, по отношение на друго лице, с което поддържа връзки, отношения на взаимна близост, обич и доверие; другар, близък. Противоп. неприятел, враг. Той беше Колчо, Колчо, моят неразделим другар и приятел в детинството ми! Ив. Вазов, Съч. IХ, 16.
Всички говорехме, спорехме, смеехме се и се шегувахме, както става между добри приятели. Елин Пелин, Съч. IV, 185. Три неща има, които могат да се познаят само в определено време: героят в сражение, мъдрият в гняв и приятелят в нужда. М. Арнаудов, Г, 204. — Слушай, Ванко! Ние сме приятели с тебе, обикнах те аз затова, че си честен, .., че обичаш хората. М. Грубешлиева, ПИУ, 44. Приятел нямам / да му разкрия що в душа тая. Хр. Ботев, Съч. 1929, 12. ● Обр. Земята е била от памтивека / едничкия приятел на човека. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 39. // Човек по отношение на друг, с когото има еднакъв произход, една професия, среда; познат, познайник. Старият Глаушев имаше приятели между житарите евреи тук, в Битоля, работил бе с тях преди. Д. Талев, И, 605. Чичо Стойо разказа, че както всяка вечер, взел от приятелите си рибари една лодка и загребал по езерото, за да налови раци. П. Славински, МСК, 94. Ей, приятели, другари, / хайде на училище! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 323. ● Разг. Обикн. зват. и в обръщение. За подчертаване на фамилиарно, дружеско или пренебрежително отношение към някого или нещо. — Какво желаете, господине? — попита учтиво ханджият .. — Бил ли си в София, приятелю? Ив. Вазов, Съч. IХ, 217. — Оля — каза той, — тая сутрин имам един трети и един пети час с моите ученици. Преди това смятам да отида при тези приятели в общината и да им обясня, че добре замисленото трябва и добре да бъде осъществено. Б. Болгар, Б, 115-116. — Тъй си мислиш ти, бай приятелю: „Прост народ живее из тези участъци, чакай да го баламосам...“. Г. Караславов, Избр. съч. II, 340. В тия ливади изостана един стар щъркел. Тоя приятел започна да се навърта край гарата. Ем. Станев, ЯГ, 93. А когато той посегна да я прегърне, Славка .. грубо отблъсна ръката му .. — Късно си се сетил, приятелю — изгледа го тя и веднага напусна стаята. Ст. Марков, ДБ, 420. // Животно, обикн. куче, котка, което е вярно и силно привързано към човек. Кучетата са приятели на човека, макар той да не им е приятел. Кр. Симеонов, К [еа]. Той отреже едно малко парченце месо и нахрани своя приятел дебели котурак, който прилича повече на прасе, нежели на котка. Л. Каравелов, Съч. II, 5. Ли си имаше във село / и един другар любим / .. / Тоя близък скъп приятел / беше кученцето Чен. Ив. Радоев, КХЛ, 6. Госпожа Бренден е запалена ловджийка .. и след изтощителните обиколки всички сядали на масата, за да се почерпят с бира. „Реших, че и кучето ми заслужава това удоволствие, затова направих безалкохолно питие за най-верните ни приятели — кучетата.“ Мон., 2007, бр. 2815 [еа].See more2. Лице, по отношение на друго лице, с което има еднакви възгледи, разбирания, политически убеждения или общи интереси и дейност и поддържа връзки, отношения с него; другар, съратник. Противоп. враг. Дядо Манол му беше стар приятел по търговски сношения и по голяма услуга. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 15. Всеки знаеше, че Фитилчето беше комунист, макар сега да разправяше тайно пред първенците, че е приятел на властта. Д. Димов, Т, 164. Към десет часа се зададе министърът, заобиколен от най-близките свои политически приятели. Г. Караславов, ОХ II, 535. // Разш. Институция, организация, държава, народ и под., която има общи, сходни интереси, дейност и под. и поддържа връзки с друга; съюзник. Българските институции заявиха недвусмислено, че нашият ангажимент по стабилизирането, възстановяването и демократичното развитие на Ирак остава, .. това вече е ангажимент на ООН, на Европейския съюз, на НАТО. Това е политика, която намира подкрепа в много други страни и региони, в това число и много от нашите приятели, които не влизат в споменатите организации. БА, 2004, 15896 [еа]. По-нататък авторът [Джорджич] на тая знаменита записка отбелязва, че българите не са приятели с гърците, но с другите християнски народи на Полуострова са в много добри отношения. Б. Пенев, НБВ, 32. ● Обр. Изгряването на месеца .. тук, на границата, е всякога едно радостно събитие. Месецът е приятел и съюзник. Й. Йовков, Разк. II, 61.
3. Прен. Обикн. с несъгл. опред. с предл. н а. Човек, по отношение на някого или нещо, когото или което много харесва, предпочита; любител, ценител, почитател. Вардарски притисна книгата на гърдите си, кимна живо: — Благодарен съм ви много! — .. Щом и двамата сме приятели на хубавата книга... Д. Талев, ПК, 397. — Всъщност доста време, откак не сме се виждали .. — Разпръснахме се ние по света — учители, ученици, верни някога приятели на науката. Ст. Дичев, ЗС I, 279. Двадесет хиляди приятели на природата — .. през миналата година са взели участие в изследването на природните богатства в Сибир. ВН, 1959, бр. 2477, 4. Като глядаха как така ся посилва партията за робството, приятелите на свободата, а между тях и Линколн, нагръбиха ся да работят по-пръгаво. Й. Груев, СП (превод), 186. Той [Мурад] беше юначествен, человеколюбив, приятел на книжевността и даваше отначало добри надежди. С. Бобчев, СОИ (превод), 109. // Прен. Нещо, което е неотделимо, придружава някого или нещо, което е винаги заедно с някого или нещо. — Как си, мамо, и твоят неразделен приятел — ревматизмът? — попита усмихната Милка. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 6. Но тяхната краста беше политиката. Политиката и виното са много добри приятели. Елин Пелин, Съч. IV, 127.
4. Мъж, с когото жена поддържа интимна, любовна, предбрачна или извънбрачна връзка, отношения; любовник. Драга Женичка, Добро утро, Благоволи да приемеш това малко букетче от твоя приятел. Ив. Вазов, ПЕМ, 128. Дори дошол [мъжът ѝ] .., жената си го изпратила приятелот низ друга врата. СбКШ, 92.
◊ Домашен (семеен) приятел. Казва се за мъж, който е в тайна любовна връзка със съпругата на някого и, обикн. под прикритието на дружески отношения, често посещава дома му. Аз не съм хлапак. До днес аз ти бях любовник, а от днес нататък ще ти бъда домашен приятел. М. Марчевски, П, 92. Мойта бивша отскоро си имаше домашен приятел, някакъв, по думите ѝ, „много мил, нежен и чувствителен човек“. Ал. Андреев, Р (превод) [еа]. — Ако съжалявам за нещо, то е само, че не аз ще бъда женихът. Но, между нас казано, ролята на домашен приятел си има и хубавите страни… Б. Райнов, ГН [еа].
— Друга (остар.) форма: п р и ѐ т е л.