протѝвник - единствено число, нечленувано
протѝвника - единствено число, членувано - непълен член
протѝвникът - единствено число, членувано - пълен член
протѝвници - множествено число, нечленувано
протѝвниците - множествено число, членувано
Виж повече
ПРОТЍВНИК, мн. -ци, м. 1. Лице с отрицателно или враждебно отношение към някого, нещо (поради различие в разбиране, виждане, морал, убеждения или материални интереси); неприятел, враг. Противоп. съмишленик, привърженик. — А вие, братко, противник ли сте на Съединението? В. Геновска, СГ, 269. И сега обаче той [Левски]