Основна форма: протѝвник - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

протѝвник - единствено число, нечленувано
протѝвника - единствено число, членувано - непълен член
протѝвникът - единствено число, членувано - пълен член
протѝвници - множествено число, нечленувано
протѝвниците - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 противник - съперник
2 враг - неприятел - противник - зложелател - недоброжелател

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 противник - съюзник
2 противник - приятел
3 противник - привърженик
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

ПРОТЍВНИК, мн. -ци, м. 1. Лице с отрицателно или враждебно отношение към някого, нещо (поради различие в разбиране, виждане, морал, убеждения или материални интереси); неприятел, враг. Противоп. съмишленик, привърженик. — А вие, братко, противник ли сте на Съединението? В. Геновска, СГ, 269. И сега обаче той [Левски]

Виж повече