съю̀зник - единствено число, нечленувано
съю̀зника - единствено число, членувано - непълен член
съю̀зникът - единствено число, членувано - пълен член
съю̀зници - множествено число, нечленувано
съю̀зниците - множествено число, членувано
съю̀зник, мн. -ци, м. Държава или лице, което е в отбранителен или нападателен съюз заедно с някого. Михаил ти предлага друго: да му станеш съюзник и да присъединиш войската си към войската, която изпраща против Мария, за да я свали от престола. Вазов. Българи, сърби и гърци бяха съюзници през Балканската война.