вра̀г - единствено число, нечленувано *
врага̀ - единствено число, членувано - непълен член
врагъ̀т - единствено число, членувано - пълен член
враговѐ - множествено число, нечленувано
враговѐте - множествено число, членувано
1 враг - вредител
2 враг - зложелател - недоброжелател - злонамереник - душманин (разг.)
3 враг - неприятел - противник - зложелател - недоброжелател
- 1. враг
- - За зла врага
Виж повече- - Кой враг те довлече
- - Петня врага до врага
- - Хващам/хвана врага за нога
- - Хващам/хвана врага за носа
- - Номер едно, враг
ВРАГ1, врагъ̀т, врага̀, мн. враговè и поет. вразѝ, след числ. вра̀га, м. 1. Лице, което има враждебно отношение, изпитва силна омраза към някого и действа срещу него, за да му навреди или да го унищожи; неприятел, противник. Противоп. приятел. —