неприя̀тел - единствено число, нечленувано неприя̀теля - бройна форма неприя̀телят - единствено число, членувано - пълен член неприя̀тели - множествено число, нечленувано неприя̀телите - множествено число, членувано
НЕПРИЯ̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Само ед. Събир. Всяка една от воюващи страни (войски, въоръжени групировки) по отношение на другата; противник, враг. Страхът, че неприятелят може да настъпи, държи в тревога цялата позиция. Л. Стоянов, Х, 15. Неориентирани добре, в чужда, непозната местност, без точни сведения за неприятеля — ние очаквахме нападение от всяка една страна. Й. Йовков, Разк. II, 120. На отсрещния бряг бяха хитлеристите. Ясно се виждаше град Осиек с островърхите кули на католическите църкви, които сега служеха за наблюдателници на неприятеля. В. Нешков, Н, 129.
2. Човек, който има враждебно отношение към някого или към нещо, който е зле настроен към някого или нещо; противник, враг. Веднаж кметът на селото, за дребна работа, му удари плесница в кръчмата.. от тоя ден Йоргаке, господарът му, върл неприятел на кмета, не го остави на мира. Й. Йовков, ЖС, 33. И най-големия, и най-злобния си неприятел, почтений челяк не тряба с непростителни средства да го бори, защото то е низост. Г, 1863, бр. 6, 43. Безумний приятел с услугите си може да ти направи по-много зло, отколкото най-върлий неприятел. Т. Икономов, ЧПГ, 94. Запрените жарко желаят в Цариград да ся викнат, за да можат да ся защитят против силния си неприятел. ЦВ, 1857, бр. 328, 122.
3. Прен. Причинител на вреди, злини на някого или на нещо; враг.