друга̀р - единствено число, нечленувано
друга̀ря - единствено число, членувано - непълен член
друга̀рят - единствено число, членувано - пълен член
друга̀рю - звателна форма
друга̀ри - множествено число, нечленувано
друга̀рите - множествено число, членувано
- 1. другар
- - Другар съм с Михалко
ДРУГА̀Р, -ят, -я, мн. -и, зват. -ю, съкр. др., м. 1. Лице по отношение на някого, с когото го свързва често общуване, взаимно доверие, привързаност, преданост; приятел. —