владѐлец - единствено число, нечленувано владѐлеца - единствено число, членувано - непълен член владѐлецът - единствено число, членувано - пълен член владѐлци - множествено число, нечленувано владѐлците - множествено число, членувано
ВЛАДЀЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар., сега юрид. Лице, което владее, притежава нещо, обикн. недвижим имот; собственик, притежател. Потомствен еничар, по същество най-влиятелният аян в Румелия, Байрактар изразявал тежненията на едрите частни поземлени владелци от рода на Тепеделенли, Караосманоглу. В. Мутафчиева, КВ, 325. Ползуването на една река от двама съседски владелци се дели наравно между двамата владелци. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 491.