стопа̀нин - единствено число, нечленувано стопа̀нина - бройна форма стопа̀нинът - единствено число, членувано - пълен член стопа̀ни - множествено число, нечленувано стопа̀ните - множествено число, членувано
1 хазяин (разг.) - владетел - господар - притежател - собственик - стопанин - владелец (спец.)2 господар - стопанин - домакин
- 1. стопанин
- - Правя си хесапа и без стопанина
стопàнин, мн. стопàни, м. 1. Човек, който притежава и стопанисва къща, земя, добитък и под.; собственик.
Откак станах стопанин на тая къща, всичките радости световни ме напуснаха. Вазов. Воловете усърдно и покорно теглеха пълните коли. Те като своите стопани изпълняваха сега войнишкия си дълг и знаеха, че това, което влачат, не е рало. Елин Пелин. Биволът махна глава, пропъди мухите и облиза ръката на стария стопанин. К. Петканов. Земеделски стопанин. 2. Човек, който се грижи за поддържане дом, имот и под. Какъв си ти стопанин, защо не гледаш коня — скара му се Васал. — Я какво си го направил — само кожа и кости. Йовков. 3. Прен. Пълновластен разпоредител с нещо; господар. Нам трябва преди всичко политическа свобода, сиреч сами да бъдем стопани на земята си и съдбините си. Вазов. 4. Диал. Съпруг. Сънувах стопанина си, злочестия, че седи на прага, държи един пръстен, превърта го между пръстите си и дума. Йовков. Хекторе, ти си ми днеска и татко, и майка любима, / брат мой едничък и още юначен и верен стопанин. Ас. Разцветников (превод).Виж повече