вла̀жен - единствено число, мъжки род, нечленувано вла̀жния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член вла̀жният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член вла̀жна - единствено число, женски род, нечленувано вла̀жната - единствено число, женски род, членувано вла̀жно - единствено число, среден род, нечленувано вла̀жното - единствено число, среден род, членувано вла̀жни - множествено число, нечленувано вла̀жните - множествено число, членувано
ВЛА̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който е покрит или просмукан с влага. От вчерашния дъжд гората беше като къпана,.., дънерите и клоните на дърветата бяха още влажни и черни. Й. Йовков, ПГ, 52. Миришеше на дим от дърва, на тор, на влажна, съхнеща земя. А. Гуляшки, МТС, 97. Те [родителите ми] седели в едничката соба на къщата, в хашевото, готвели и си шетали, а за спане прибирали се вечер във влажната и тъмна мазичка под ниската соба. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 25. Облеклото му бе лятно — без шинел,,.., с широки, груби юфтени обуща, над които бяха навити прясно изпрани, още влажни платнени навои. П. Вежинов, НС, 89. Росата по дърветaтa затрептя,.. и във влажния въздух, пречистен от дъжда, упоявашо замириса на мокра гора и на треви. Ем. Станев, ИК I и II, 13. // Който е малко мокър, леко намокрен или не съвсем изсъхнал. Когато Благой отвори вратата, видя на стълбите слаб нисък човек, с невероятно щръкнала влажна коса и засмени очи. Й. Попов, СЛ, 18. Наваля ме дъжд и дрехите ми са още влажни. // Който е съпроводен с влага. Дъждът плющеше. Долът потъмня. Влажният студ се усили. Ив. Вазов, Съч. XV, 129. Гъст, влажен мрак покрива всичко наоколо. Ив. Мартинов, ДТ, 239. Встрани на тревата лежаха купчина дъски, гладки и бели, над всички горски миризми надвиваше влажният мирис на прясно дърво. Д. Талев, И, 326. Мокрият паваж отражаваше светлините на лампите, забулени в изпарения, а от юг полъхваше топъл и влажен ветрец. Д. Димов, Т, 180.
2. Който е покрит или просмукан със сълзи, пот, слюнка и под. Даскал Стефан въздъхна, избърса с длан влажно чело и продължи. Д. Немиров, Б, 50. Гореща и влажна бе неговата ръка. П. Михайлов, МП, 110. Чувах само равномерното дишане на малките си братчета, възглавничките на които бяха влажни от пот. Ст. Чилингиров, ХНН, 5. На Криминалиста му се стори, че това е достатъчно и с благодарност целуна влажните ѝ устни. Е. Кузманов, ЧДБ, 52-53. Събудих се, но в бъдъщите дни / сърце се, ощ унесено, вълнува — / и влажни ощ са моите страни. К. Христов, Т, 12.
3. Поет. За очи, поглед — който е леко замъглен и има постоянен блясък. Беше слабичка и много бледна, лицето ѝ беше измъ- чено, но очи имаше хубави: големи кафяви очи, влажни и светли. Й. Йовков, ЖС, 70. —