кѝшав - единствено число, мъжки род, нечленувано * кѝшавия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член кѝшавият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член кѝшава - единствено число, женски род, нечленувано кѝшавата - единствено число, женски род, членувано кѝшаво - единствено число, среден род, нечленувано кѝшавото - единствено число, среден род, членувано кѝшави - множествено число, нечленувано кѝшавите - множествено число, членувано
КЍШАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За време, ден и под. — в който има много влага, мокрота, кал поради продължително валене на дъжд; кишовит.
Беше на два дни след Свети Спиридон чудотворец, времето беше кишаво и влагата летеше като студена, мокра кърпа по ръцете, по лицата и разголените шии. Д. Талев, ЖС, 324. По цели часове през денонощието валеше ситен, досаден дъжд .. Това мрачно, кишаво време, което дойде изведнъж, потисна и скова Тъкачев. Г. Караславов, ОХ I, 213. Беше кишав ден, в лапавицата заедно с хартиените късчета и сламата от въглищарските каруци се примесваше протяжно мяукане на котараци. Ив. Давидков, КХ, 70.Виж повече2. За почва — който е силно разкалян, размекнат, с киша (във 2 знач.). Вървеше направо през полето, мълчалив, .. Не ми беше и на мене до приказки — скоро се изморих из тия кишави ливади, внезапни слогове, рохкави ниви. В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 25. До късна есен скита дружината из Тракия .. Конете затъваха в кишавите угари до колене. М. Марчевски, П, 59.