во̀жд - единствено число, нечленувано * во̀жда - единствено число, членувано - непълен член во̀ждът - единствено число, членувано - пълен член во̀ждове - множествено число, нечленувано во̀ждовете - множествено число, членувано
ВОЖД, во̀ждът, во̀жда, мн. во̀ждове и (остар.) во̀жди, м. 1. Предводител на войска, племе, чета и др.
Дотегна на кърджалиите да вървят след един вожд, който не ги водеше на плячка и на грабежи. Й. Йовков, СЛ, 138. Общините [у антите и славините] се обединявали в племена, начело на които стояли племенни вождове. Последните ръководели предимно военните дела на племето. Ист. Х и ХI кл, 17. И реши една нощ цар Крум да дири мъст и отплата. Сбра воини и вожди, па нападна земята на франките. Н. Райнов, ВДБ, 44. Из един там глух дол, обрасъл с глогина, / сега върви тихо някаква дружина. / Вождът е Бенковски. Ив. Вазов, Съч. I, 174. Но ей че насреща му войнство / изстъпва со сила поносна, — / и в боя на вожда сърцето / пронизва стрела смъртоносна... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 30.Виж повече2. Идеен или политически ръководител на обществена групировка, партия и др.; водач. На 6 февруари 1873 г. Васил Левски увисва на бесилката. Свободата изгуби своя апостол,.., народът — своя вожд. Ив. Унджиев, ВЛ, 355. Рун познаваше всяко нещо в живота на някогашните свои братя и виждаше, че беше изправен на съд пред двама от най-първите богомилски вождове. Д. Талев, С II, 256.