водѝтел - единствено число, нечленувано водѝтеля - бройна форма водѝтелят - единствено число, членувано - пълен член водѝтели - множествено число, нечленувано водѝтелите - множествено число, членувано
ВОДЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и,
м. Книж. 1. Духовен или политически ръководител на народ, партия; вожд, водач. Има малодушни, които ще се отчаят при първия неуспех.. — Не може другояче при нашия неопитен народ .. Затова от нас, водителите, се иска да му бъдем за пример. Л. Стоянов, Б, 55-56. Така големият бунтовник и народен водител [Раковски], с чиито идеи Левски е бил запознат от по-рано, става негов учител. Ив. Унджиев, ВЛ, 52. В София князът пристъпи към съставянето на министерство,.. от водителите на двете партии: либерална и консервативна. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 179. // Ръководител на стачка, въстание и под.; водач. В заповедта за амнистията бе казано, че се амнистират всички участници във въстанието с изключение на водителите. СбЦГМГ, 222. Войската е била поддържана с твърде оскъдни средства, а това е давало повод за чести бунтове, водители на които са били обикновено еничарите. Б. Пенев, НБВ, 29-30.Виж повече2. Остар. Лице, което води, съпровожда някого, като му показва пътя; водач. Бъди водител на слепия и отваряй къщата си на заточения. А. Начев, ПЖЧ (превод), 3. Колумб беше взел двама от Гуаннахаровите хора за водители и те, кога стигвали на някоя хижа на своите съотечественици, без никое възпирание, влизали в нея. П. Кисимов, ОА I (превод), 81.