възпламеня̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време възпламеня̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време възпламеня̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време възпламеня̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време възпламеня̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време възпламеня̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време възпламеня̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време възпламеня̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време възпламеня̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време възпламеня̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време възпламеня̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време възпламеня̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение възпламеня̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение възпламеня̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възпламеня̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие възпламеня̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие възпламеня̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възпламеня̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие възпламеня̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възпламеня̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие възпламеня̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие възпламеня̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие възпламеня̀вайки - деепричастие възпламеня̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие възпламеня̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие възпламеня̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие възпламеня̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие възпламеня̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие възпламеня̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие възпламеня̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие възпламеня̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие възпламеня̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие възпламеня̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие възпламеня̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие възпламеня̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие възпламеня̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие възпламеня̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие възпламеня̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие възпламеня̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие възпламеня̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие възпламеня̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 възпламенявам - разпалвам (прен.) - разгарям - раздухвам - подклаждам 2 възпламенявам - запалвам - паля - подпалвам
Виж повече
ВЪЗПЛАМЕНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; възпламенèя, -èеш,
мин. св. възпламеня̀х, прич. мин. св. деят. възпламеня̀л, -а, -о, мн. възпламенèли, св., непрех. 1. Рядко. Започвам да горя с пламък.Виж повече2. Прен. Изпадам в състояние на силна възбуда, на силно вълнение; възпламенявам се. Боже, опази я, рекох, на поет в ръцете да не влезе. Ще ѝ засуче някое стихотворение, та ще замае главата на момичето. Пък тя, чувствителна душа, ще възпламенее от вълшебните лъжливи думи и стихчета, и ето ти последствия... Елин Пелин, Съч. IV, 215. От голотата Цеко се възбуди,.. Необуздано потръпна снагата му, кръвта лудо забушува, възпламеня главата му и — не изтрая. П. Михайлов, ПЗ, 131.
3. Прен. За бузи, устни и под. — зачервявам се, заруменявам. От сълзите страните и устните ѝ съблазнително набъбнаха, възпламеняха. П. Михайлов, ПЗ, 134.
ВЪЗПЛАМЕНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; възпламеня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Предизвиквам пламването на някакво избухливо или леснозапалимо вещество или на нещо, което съдържа такова вещество. Той спря, извади бомбата и я пъхна внимателно в пазвата си. Ако го връхлетят, ще я възпламени и толкоз! П. Вежинов, ЗЧР, 97. Само след петнадесет минути,.., заредените капсули щяха да възпламенят взривателя и ешелонът за Източния фронт ще се обвие в пламъци и дим... А. Гуляшки, Л, 519. Около летището имаше и други войници и защитници с кофи пясък, навярно за да пазят вкопаните в земята цистерни с бензин, които русите често се опитваха да възпламенят със самолетни нападения. П. Славински, ПЩ, 243. „Сега вече..“ — помисли си Ленко, възпламени с треперещи пръсти бомбата, даде широк размах на ръката си и я хвърли към сенките. Д. Ангелов, ЖС, 395.
2. Прен. Предизвиквам у някого силно възбудено душевно състояние и подбуждам към действие; въодушевявам. Рядко, много рядко, досега бях усещал това увлечение, тоя могъщ дух, който подема, възпламенява и тласка напред многобройните маси. Й. Йовков, Разк. III, 192. Огнените му стихотворения, които се печатаха в „Червен смях“,.. възпламеняваха хиляди сърца. А. Каралийчев, С, 200. Той [Петлешков] донесе в Пазарджик първи великата вест, че въстанието е прогласено в Панагюрище и бях свидетел на оня патриотически възторг, който бе възпламенил душата му. К. Величков, ПССъч. I, 129. Поетът сякаш не би искал да поучава, а да трогва читателя, да го възпламенява за подвизи в живота. Н. Лилиев, Съч. III, 80.
3. Прен. Предизвиквам да се прояви у някого някакво силно чувство (гняв, омраза и под.). Да, добре почна тази девойка — наглед толкова слабичка — и добре възпламени справедливия гняв на другарите си. Д. Димов, Т, 277-278. Но таз наложница, що взора свой / не дига на царете от дворците / и сее там коварства без застой, / змия отровна, жлъчно зла, в душите / възпламени омраза срещу мен. К. Величков, Ад (превод), 122. възпламенявам се, възпламеня се страд.
ВЪЗПЛАМЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; възпламеня̀ се св., непрех. 1. За избухливо и леснозапалимо вещество или нещо, което съдържа такова вещество — пламвам, запалвам се. И запомни добре,.., ако динамитът се възпламени, не само ти и къщата ще изгорите, но и цялата махала ще отиде по дяволите. Д. Спространов, С, 268. Фосфорът се възпламенява при триене на кибритената главичка по страничната повърхност на кибритената кутия. В. Цокова, ОПВ, 17. Бомбата не се възпламени.
2. Прен. Изпадам в силно възбудено душевно състояние и ме обхваща желание за действие; въодушевявам се, възпламенявам1. Противеше се само Аврам Немтур, и то заради Климента Бенков, а тоя още повече се възпламеняваше от вдъхновилата го мисъл за нова църква. Д. Талев, ЖС, 127. Още от млади години душата на свети Христофор се възпламеняваше за борба със злото. Елин Пелин, Съч. IV, 28.