запа̀лвам - първо лице, единствено число, сегашно време запа̀лваш - второ лице, единствено число, сегашно време запа̀лва - трето лице, единствено число, минало свършено време запа̀лваме - първо лице, множествено число, сегашно време запа̀лвате - второ лице, множествено число, сегашно време запа̀лват - трето лице, множествено число, сегашно време запа̀лвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време запа̀лвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време запа̀лвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време запа̀лваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време запа̀лваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време запа̀лвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение запа̀лвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение запа̀лващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запа̀лващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие запа̀лващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие запа̀лваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запа̀лващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие запа̀лващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запа̀лващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие запа̀лващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие запа̀лващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие запа̀лвайки - деепричастие запа̀лвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие запа̀лвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие запа̀лвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие запа̀лвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие запа̀лвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие запа̀лвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие запа̀лвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие запа̀лвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие запа̀лвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие запа̀лван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие запа̀лвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие запа̀лваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие запа̀лвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие запа̀лваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие запа̀лвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие запа̀лваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие запа̀лвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие запа̀лваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 запалвам (прен.; разг.) - въодушевявам - ентусиазирам - вдъхновявам - окрилявам 2 пускам (електрически уред и др.) - включвам - запалвам (разг.)3 възпламенявам - запалвам - паля - подпалвамВиж повече
Виж повече
ЗАПА̀ЛВАМ, -аш, несв.; запàля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да гори, предизвиквам горенето на нещо. Марин я погледна, позасмя се, но вместо да ѝ отговори, насъбра слама, клечки и с праханта, която димеше в ръката му, запали огън. Й. Йовков, АМГ, 190. Когато беше малък, най-обичаше да играе на стрели. Натопяваше ушите на стрелата в масло, запалваше ги и ги хвърляше на високо. К. Петканов, ОБ, 64. И Григорът разказа как мълния гръмнала над главите им, запалила един орех, утрепала петдесет овци и откъснала опашката на дорестия му кон. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 54. Капитан Кук казва на един туземец .. като земе една клечка от сухо меко дърво, остра от единия край, и като положи острия край в едно дърво, захваща да я върти бърже с ръцете си, и често в две минути запалва огън. ИЗ 1874-1881, 85-86. Върнал се човекът от дърва и щом влязъл вкъщи, та приседнал край огъня и запалил лулата си, него го прерязало през половината. Елин Пелин, Съч. I, 30. // Непрех. и прех. Разг. Пуша, изпушвам цигара. – А, Койно, какво си се сврял там като щръкливо теле. Ела да запалим. Ох, раздрусах се – в тази жега – изохка той и седна на камъка. Х. Русев, ПС, 170. – Може да запалите!... Запалете!... Стефан трепна. Едва когато лютият тютюнев дим опари гърлото му, той разбра какво е извършил. П. Вежинов, ДБ, 204. // Паля нещо, за да изгори, да бъде унищожено; подпалвам. Турците навлязоха на цяла тълпа в къщата на Даме Скорнев, разтършуваха кой каквото може от покъщнината, сетне запалиха и къщата, и обора. Д. Талев, И, 586. – Обвиняемий, пристъпете по-близко и ни разправете всичко по това, което сте извършили. Именно, защо запалвахте систематически почти всички столични кинотеатри, кое ви подбуди към това и каква цел преследвахте. Елин Пелин, Съч. IV, 147. През есента на 1875 година хъшове по решение на Тайния революционен комитет в Букурещ трябваше да запалят Цариград, което щеше да бъде сигнал за едно общобългарско въстание. Л. Стоянов, Б, 13. – Когато неприятелските войници запалиха двореца ми, аз се измъкнах, без да ме забележи някой. А. Каралийчев, МО, 18. И той [Нерон] заповядал да запалят Рим от всичките страни. Г. Йошев, КВИ (превод), 132.
2. Паля огън, обикн. в печка, камина, пещ и др., за да се нагорещи и да топли или за да се пече, готви в (на) нея. Той се обърна и погледна печката: през пролуките на вратичката ѝ се виждаха пламъци; Бранислав бе сварил да я запали. Ст. Дичев, ЗС I, 371. В къщата имаше и първобитна турска баня, която Кристало обеща да запали. Д. Димов, Т, 498. През този ден тя не подви крак да си почине. На два пъти носи детето на доилка, избута маслото, замеси пълна нощва хляб, запали печката и го изпече. К. Петканов, ДЧ, 128. В килията тази вечер бе по-топло и по-приятно: за пръв път бяха запалили парното отопление. Ем. Манов, ПЯ, 60. Като отишло у них, они запалили една пещ, та я палили три дни и три нощи. СбНУ ХLVI, 460.
3. Правя нещо да гори, за да свети или за да извърша религиозен обред. У Пинтови вече бяха се събрали всички роднини и съседи. Нямаше газ, та донесоха някакво измърсено шише от съседите, наляха в лампата и я запалиха. Г. Караславов, ОХ, 387. Султана се изправи уж забързана по работата си и рече, като просъскваше с презрение през разделените си, изпочупени зъби: – Вие пак ще запалите един ден светилника, пак ще се върнете при него. Д. Талев, ПК, 22. Преляха и двата гроба с вино, напълниха кандилото със зехтин и го запалиха; запалиха и вощениците и ги забодоха в пръстта. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 310. [Бояна] си собра цвеке ружица, / си влезе в църква Арангел, / за да запалит свещица. Нар. пес., СбБрМ, 298. // Прен. Включвам осветителен уред към електрически източник, за да светне, да има светлина. Полежа малко в тъмното, после протегна ръка и запали нощната лампа. М. Грубешлиева, ПИУ, 216. Мишка запали фаровете и тънките дъждовни струи пред трактора заприличаха на златни конци. А. Гуляшки, МТС, 345. Той курдисва нашите герои на някакво продънено канапе, запалва отстрани две ослепителни волфрамови лампи и започва да гледа с премрежени очи клиентите си. Св. Минков, РТК, 137-138. Щом запалих електричеството, първото нещо, което ми привлече вниманието, беше здраво пригвозденият на стената под електрическия ключ ясно отпечатан ценоразпис. Г. Белев, КВА, 70-71.
4. Привеждам в действие двигател с вътрешно горене, обикн. на автомобил, мотор и под. Шофьорите запалват моторите. Цв. Ангелов, ЧД, 240. Аз трябва да позавъртя манивелата и да запаля мотора, защото изглежда, че нощта е била твърде студена. К. Калчев, ДНГ, 6-7. Гергин се метна на трактора, запали мотора, бай Цветан оправи шестте плуга и след малко се зачерня цяла леха. Кр. Григоров, Н, 57. // Разг. Привеждам в движение моторно превозно средство. Шофьорът запали колата. Бръмченето на машината изпълни струящия въздух на смълчания юлски предобед. Ем. Станев, ИК I и II, 255. И си запали моторетката, та отпердаши къде Берковица. Й. Радичков, СР, 97.
5. Предизвиквам, пораждам или засилвам някакво чувство у някого; разпалвам, възпламенявам. Той беше як, беше ловец и мисълта за кошутата запалваше същинска вълча стръв в гърдите му. Й. Йовков, СЛ, 23. Тая гъста маса от леко поклащащи се над водата диви патици е тъй близко до нас. Тогава ловната страст запалва истинско безумие в душите ни. Ем. Станев, ЯГ, 66. Това, което ми разказа приятелят ми, запали още повече любопитството ми. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 562. // Разг. Ставам причина някой да бъде обзет от някакво силно чувство или силно желание за някакво действие; възпламенявам, въодушевявам. Редовно вече Гарибалдов посещаваше аперитива, където се събираха тримата му приятели ловци, които всъщност го запалиха и които щяха да го изведат на първи лов. Д. Калфов, Избр. разк., 198. – Всеки от нас ще събере около себе си група хора и ще ги подготви. Ще ги осветли по въпроса, ще ги заинтересува, ще ги покърти, ще ги запали с идеята за освобождението. Д. Габе, МГ, 123. Докторът работеше усърдно въз неговото патриотическо въображение и успя да го запали дотам, щото през юния македончето на три пъти изтеглюва значителни суми из касата, които повери в сигурните ръце на доктора, за да послужат на устрояване чета. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 125. Мисълта за голямото богатство беше го запалила. Отначало той дори не можа да си представи като как ще изглежда стадо от хиляда овце. Г. Караславов, Избр. съч. V, 258.
6. В съчет. с война, бунт и под. Предизвиквам, ставам причина да започне война, бунт и под.; подпалвам. – Нашите войни бяха играчка до тая, дето са я запалили сега – рече замислен и съсредоточен Кръстьо. Г. Караславов, ОХ, 4. Ако Росия иска да тури край на турския фанатизъм, това показва нейното искрено желание да предпази Европа от постоянните смущения на Изток, които винаги могат запали една европейска война. НБ, 1876, бр. 55, 213.
7. Диал. Причинявам силно парещо усещане, лютене на някого или на нещо; горя2, паря2. Пиперът ме запали. Н. Геров, РБЯ II, 100. Чушката ми запали устата. Н. Геров, РБЯ II, 100. запалвам се, запаля се страд. Срещу Гергьовден къщите се украсяваха с глог и се запалваха свещи по всички врати – за здраве. К. Константинов, ППГ, 30. Запалила са София. / Не са запали от огън, / най са запали от болест, / от болест, от черна чума. Нар. пес., СбВСт, 16.
ЗАПА̀ЛВАМ СЕ несв.; запàля се св., непрех. 1. Обхванат съм от пламък, огън и започвам да горя; пламвам. Качеството на кибрита е лошо. При драскането клечките не се запалват, а тлеят. Δ Дървата са мокри и не могат да се запалят.
2. Прен. Покривам се със силна червенина, руменина под въздействието на силно чувство; почервенявам, изчервявам се, пламвам. Страните ѝ се запалваха като от треска, очите ѝ се зачервяваха. Елин Пелин, Съч. III, 23. Добра остана сама, задири с очи Богдана, много ѝ се искаше да го види. Не го забеляза сред мъжете, но не ѝ домъчня, усмихна се на себе си и страните ѝ се запалиха. К. Петканов, Х, 85-86.
3. За звезда – появявам се като излъчвам светлина, блясък; заблестявам, пламвам. Слънцето минаваше по един и същ път по бледосинкавото, сякаш избеляло небе, а вечер по същото туй небе се запалваха бледи звезди. Д. Талев, СК, 55. Звездите се надвесили съвсем близо до земята, станали по-светли и по-големи. Чертаят тайни знаци по небето, а една малка звездичка се запалва ту червена, ту зелена и не угасва. Д. Габе, Н, 10.
4. Прен. За очи, поглед – блясвам под напора на някакво силно чувство; пламвам, заискрявам. Тия думи вцепениха всички. Но Еникий скокна мъжествено, очите му се запалиха и той извика заканително. Елин Пелин, Съч. IV, 91.
5. Разг. Става ми горещо, усещам силна топлина; пламвам, сгорещявам се. Тя се запали, нещо взе да я стяга леко. „Опустяло! – ядоса се на себе си Тошка. – Толкова пък да не съм свикнала да пия!“ Г. Караславов, Тат., 261. Яна нищо не каза, отиде в стаята и там си намери работа. Като да я поляха с вряла вода, така се запали снагата ѝ. К. Петканов, СВ, 47.
6. Прен. Обхваща ме силно чувство, възбуда или силно желание да направя нещо; въодушевявам се, възпламенявам се, възбуждам се, разгорещявам се. Тогава той се запалваше, махаше с ръка из въздуха с възторжен лик, със заискрели от вдъхновение черни очи. Ив. Вазов, Съч. Х, 162. След това дядо Тома се ръкува поред с всички войници. Един набит сержант сграбчи сухата му десница, раздруса я, запали се, прехвана го през слабичкия кръст и го разцелува. Г. Караславов, Избр. съч. V, 217. – Случвало се е на ден да правя оборот до сто хиляди! – запалваше се все повече Турлакът. А. Гуляшки, СВ, 98. – Като паднат едни, запалват се от примера им други и те стават първи! Смъртта на героите е живот за другите, Хъш! Д. Габе, МГ, 191. – Какво си се запалил, бе? Сега ли му намери времето да се караш? Ал. Константинов, БГ, 52.
7. Прен. За чувство, желание и под. – появявам се изведнъж с много голяма сила; пламвам. Дочул бе преди време той да се говори между другарите му, че Добра Лозанова пуща нощем гости в къщата си. Толкова ли е лесно да се отиде при нея? Запали се копнеж в душата му. Такава беше Добра: нямаше мъж, който да я погледне и да не я пожелае. Д. Талев, И, 232.
8. Диал. Запарвам се и загнивам. Сеното се е запалило. Н. Геров, РБЯ II, 100.
◊ Запалвам / запаля главата на някого. Разг. 1. Създавам големи неприятности на някого, поставям някого в тежко положение. – Трябва да отида при Милка, при Лава и да им кажа за сватбата. Запали ми главата с тая сватба. Сега съм като объркана, Вълко, все такива са твоите работи! К. Петканов, П, 73. 2. Пораждам у някого, готовност, желание за нещо, въодушевявам го да се заеме с нещо. Отчислението на окръжния управител запали още повече главите на опозицията. Ив. Вазов, Съч. VII, 99. Знаеше, че ще се вълнува, но не очакваше да я обхване такъв шемет, който запали главата ѝ, запря дъха ѝ, заслепи очите ѝ. И. Петров, НЛ, 15. Запалвам / запаля кръвта на някого. Разг. Предизвиквам силно вълнение, възбуда, силно развълнувам някого. Ала млади девойки си шепнеха високо, за да бъдат чути – дали императорската щерка не е болна от оная болест, която запалва напролет кръвта и кара сърцата силно да бият! Ст. Загорчинов, ДП, 7. Той усещаше дъха на нейните гърди, плътно прилепени към лявата му страна, и този ток на любовта и младостта преля в него и запали кръвта му. Г. Караславов, ОХ, 271. Запалвам / запаля къщата (чергата) някому. Разг. Причинявам голяма неприятност, щета на семейството на някого, докарвам му нещастие. – Синко – не повярвах на ушите си, – решихме да не те предадем... Ама да не направиш някоя пакост бе, да не ни запалиш къщата? В. Андреев, ПР, 20. Нечестивият ви е белязал всичките... издайници мръсни! Български като мене говорите, а само гледате да запалите на някого чергата. Д. Мантов, ХК, 114. Ташков разкопча сетрето и дръпна ризата, за да оголи гърдите си. – Гърми бе, гърми! Убийте ни, няма да ви оставим да ни запалите чергите! Eм. Станев, ИК III и IV, 326. Запалвам / запаля огън на главата на някого. Разг. Създавам големи неприятности на някого, поставям някого в много тежко положение. Той охкаше от заран до вечер, плачеше и проклинаше всички ония, които са помамили народа и са запалили огън на главата му. К. Величков, ПССъч. I, 24. Запалвам / запаля свещ. Обикн. в св. 1. Разг. Някому или за някого. Моля се за доброто на някого, желая му доброто (често като израз на благодарност). – Защото ми се чини, че и ти си от тия, които щяха с радост да запалят свещ за императора. В. Геновска, СГ, 74. – Ще се трудя, колкото бива, пък те [децата], ако искат, да ми запалят някога една свещица. Ил. Волен, ДД, 50. 2. Разг. Някому. Уповавам се, възлагам надежди някому. И още утре стачниците ще разберат, че на лош светия са запалили свещ... С тия размисли той влезе в двора на околийския началник. Т. Харманджиев, Р, 36. 3. Диал. Някому. Създавам някому големи неприятности, тревоги. „Защо Стойко ѝ е казал!“ – сви се яростно Юрталана. „Защо не си е мълчал!“ Той се извърна, седна, хвана се за челото и се разтърси. – Сине, сине! – изпъшка глухо. – Каква свещ ми запали ти, каква. Г. Караславов, С, 210. Запалвам / запаля суха шума на врата на някого. Разг. Причинявам нещо много неприятно някому, създавам му голяма неприятност. Работниците я изгледаха и не ѝ отговориха. По-добре бе да мълчат, за да не сбъркат. С евреи шега не бива – виж, че им е запалила суха шума на врата. К. Петканов, ЗлЗ, 47. Запалвам / запаля фитила някому. Разг. Подбуждам, подстрекавам някого да върши нещо. Те са си виновни. Запалиха му фитила да се рови в тези неща, пък сега са недоволни, като откри и техни грешки. Запалва ми се / запали ми се главата. Разг. Изпълвам се с готовност да извърша нещо, въодушевявам се много за нещо. – Вместо да ме бият, щяха да ме възнаградят богато... Защо не знаях! И той изскокна пак от пещерата и отново отиде в града, за да извести за великото събитие и да вземе богатата награда, за която му се запали главата. Елин Пелин, Съч. IV, 250. Запалва ми се / запали ми се къщата (чергата). Разг. Голямо нещастие, беда сполетява мене и семейството ми. Усещам аз работата каква е, окалял си я ти нея, твойта търговия .. но на Цоня му се е запалила чергата. Китка 3-4, 4. На много хора се запали чергата през тази война. Запалва ми се / запали ми се огън на главата. Разг. Сполетяват ме големи неприятности, изпадам в много тежко положение. – Остави се, дядо Димитре! Голям огън се запали на главата ми. Откога искам да ти кажа, а се срамно ми идеше някак. И. Петров, НЛ, 89. Запалила ми се е главата. Разг. Намирам се в крайно тежко положение, имам големи грижи, неприятности, трудности. Мене ми се запалила главата, а той си играе... Й. Йовков, А, 141. Запалила им се беше главата на хората: не минаваше ден да се не дочуе, че наоколо шарели всякакви золумджии. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 601. Запалили ми са се гащите. Изпаднал съм в лошо, притеснено положение; имам големи грижи, неприятности.