възприемчѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * възприемчѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член възприемчѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член възприемчѝва - единствено число, женски род, нечленувано възприемчѝвата - единствено число, женски род, членувано възприемчѝво - единствено число, среден род, нечленувано възприемчѝвото - единствено число, среден род, членувано възприемчѝви - множествено число, нечленувано възприемчѝвите - множествено число, членувано
1 възприемчив - схватлив
ВЪЗПРИЕМЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има качеството лесно и бързо да получава възприятия, който е чувствителен към възприятията от обкръжаващата действителност; впечатлителен.
За пръв път попадам сред хора от друг един свят, по-примитивен, но детински чист, възприемчив и сърдечен. И не мога да намеря подход към него. Н. Стефанова, РП, 111. Първа се окопити Клара, защото бе най-малко възприемчива към всичко необикновено. Д. Димов, ОС, 92. Тя беше готова да откъсне с малките си крачка главата на червеношийката,.., но се въздържа. Възприемчивото сърце на врабеца усети всичко това. Елин Пелин, Съч. II, 135.Виж повече2. Който има способността лесно да възприема, да схваща, да разбира; схватлив. Високо интелигентен и възприемчив, той усвояваше с леснина постните лекции по римското право. СбЦГМГ, 201. Възприемчива натура и с великолепна памет за чутото, Екерман умее да запази в записките си необикновено точно думите и мислите или впечатленията на майстора [Гьоте]. М. Арнаудов, Г, 122. Тя беше образована и възприемчива, но трябваше всичко да ѝ се покаже, да се упъти. Ст. Марков, ДБ, 452.