невъзприемчѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * невъзприемчѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член невъзприемчѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член невъзприемчѝва - единствено число, женски род, нечленувано невъзприемчѝвата - единствено число, женски род, членувано невъзприемчѝво - единствено число, среден род, нечленувано невъзприемчѝвото - единствено число, среден род, членувано невъзприемчѝви - множествено число, нечленувано невъзприемчѝвите - множествено число, членувано
НЕВЪЗПРИЕМЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който трудно, мъчно възприема нещо; несхватлив, тъп. В редакцията мнозина,.., често приказваха на един език, пълен с недомлъвки и намеци,.. Той не винаги разбираше за какво става дума и понякога в присъствие на двама-трима колеги се чувствуваше невъзприемчив и глупав. Ем. Манов, ДСР, 287.