невъзприемчѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * невъзприемчѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член невъзприемчѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член невъзприемчѝва - единствено число, женски род, нечленувано невъзприемчѝвата - единствено число, женски род, членувано невъзприемчѝво - единствено число, среден род, нечленувано невъзприемчѝвото - единствено число, среден род, членувано невъзприемчѝви - множествено число, нечленувано невъзприемчѝвите - множествено число, членувано
НЕВЪЗПРИЕМЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който трудно, мъчно възприема нещо; несхватлив, тъп. В редакцията мнозина,.., често приказваха на един език, пълен с недомлъвки и намеци,.. Той не винаги разбираше за какво става дума и понякога в присъствие на двама-трима колеги се чувствуваше невъзприемчив и глупав. Ем. Манов, ДСР, 287.
Тоя, по природа тихичък и невъзприемчив момък, успя до там, щото можеше да пописва и чете. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 204. Неговото учителствуване на село, сред тия понякога твърде груби и невъзприемчиви селяни, му е позволило,.., да се задълбочи в житейските въпроси. СбАСЕП, 7.Виж повече2. Обикн. с предл. к ъ м. За организъм на човек , животно — който има имунитет към някоя болест. Употребяват се предпазни ваксинации, които правят човешкия организъм невъзприемчив към едни или други заболявания. Бтн V и VI кл (превод), 164. Често пъти някои хора боледуват от някоя заразна болест, а други не боледуват — те са невъзприемчиви. Тази невъзприемчивост на организма към някои инфекции се нарича имунитет. Анат. VIII кл, 71.