невъзприемчѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано *
невъзприемчѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
невъзприемчѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
невъзприемчѝва - единствено число, женски род, нечленувано
невъзприемчѝвата - единствено число, женски род, членувано
невъзприемчѝво - единствено число, среден род, нечленувано
невъзприемчѝвото - единствено число, среден род, членувано
невъзприемчѝви - множествено число, нечленувано
невъзприемчѝвите - множествено число, членувано
НЕВЪЗПРИЕМЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който трудно, мъчно възприема нещо; несхватлив, тъп. В редакцията мнозина,.., често приказваха на един език, пълен с недомлъвки и намеци,.. Той не винаги разбираше за какво става дума и понякога в присъствие на двама-трима колеги се чувствуваше невъзприемчив и глупав. Ем. Манов, ДСР, 287.