Основна форма: гологла̀в - Прилагателно

Форми:

гологла̀в - единствено число, мъжки род, нечленувано *
гологла̀вия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
гологла̀вият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
гологла̀ва - единствено число, женски род, нечленувано
гологла̀вата - единствено число, женски род, членувано
гологла̀во - единствено число, среден род, нечленувано
гологла̀вото - единствено число, среден род, членувано
гологла̀ви - множествено число, нечленувано
гологла̀вите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 плешив (за човек) - лис - гологлав

Резултати от: Речник на българския език

ГОЛОГЛА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с гола, непокрита глава, без шапка или забрадка.

Из дола се показа брадясал, гологлав младеж с пушка през рамо. Ст. Даскалов, БМ, 52. В това тъкмо време от колибата излезе висок едър калугер, бос, със запретнати ръкави и гологлав. Ст. Загорчинов, ДП, 196. Там бяха и синовете му, кой с каскет, кой гологлав. Й. Радичков, СР, 163. Досети се, че е гологлава и дигна ръце да се забради. К. Петканов, ОБ, 211. Той е гологлав — вятърът е отвеял капелата му и тя е паднала на земята. Т. Влайков, Пр I, 211.

2. Който е с гола, обръсната до корен или плешива глава. Изведнъж се явил висок белобрад магьосник. Той бил гологлав, косата му била обръсната до корен. Имал само една ръка. Н. Райнов, КЧ, 24.

Гологлав орел. Белоглав орел. Гологлав райко. Диал. Растение острица.

— Други (диал.) форми: г о̀ г л а в, г у л о̀ г а в, г л о̀ г л а в.

Виж повече