гологла̀в - единствено число, мъжки род, нечленувано * гологла̀вия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член гологла̀вият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член гологла̀ва - единствено число, женски род, нечленувано гологла̀вата - единствено число, женски род, членувано гологла̀во - единствено число, среден род, нечленувано гологла̀вото - единствено число, среден род, членувано гологла̀ви - множествено число, нечленувано гологла̀вите - множествено число, членувано
ГОЛОГЛА̀В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с гола, непокрита глава, без шапка или забрадка.
Из дола се показа брадясал, гологлав младеж с пушка през рамо. Ст. Даскалов, БМ, 52. В това тъкмо време от колибата излезе висок едър калугер, бос, със запретнати ръкави и гологлав. Ст. Загорчинов, ДП, 196. Там бяха и синовете му, кой с каскет, кой гологлав. Й. Радичков, СР, 163. Досети се, че е гологлава и дигна ръце да се забради. К. Петканов, ОБ, 211. Той е гологлав — вятърът е отвеял капелата му и тя е паднала на земята. Т. Влайков, Пр I, 211.Виж повече2. Който е с гола, обръсната до корен или плешива глава. Изведнъж се явил висок белобрад магьосник. Той бил гологлав, косата му била обръсната до корен. Имал само една ръка. Н. Райнов, КЧ, 24.
◊ Гологлав орел. Белоглав орел. Гологлав райко. Диал. Растение острица.
— Други (диал.) форми: г о̀ г л а в, г у л о̀ г а в, г л о̀ г л а в.