дискредитѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време дискредитѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време дискредитѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време дискредитѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време дискредитѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време дискредитѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време дискредитѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време дискредитѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време дискредитѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време дискредитѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време дискредитѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време дискредитѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение дискредитѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение дискредитѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дискредитѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие дискредитѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие дискредитѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дискредитѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие дискредитѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дискредитѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие дискредитѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие дискредитѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие дискредитѝрайки - деепричастие дискредитѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие дискредитѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие дискредитѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие дискредитѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие дискредитѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие дискредитѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие дискредитѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие дискредитѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие дискредитѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие дискредитѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие дискредитѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие дискредитѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие дискредитѝрана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие дискредитѝраната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие дискредитѝрано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие дискредитѝраното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие дискредитѝрани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие дискредитѝраните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ДИСКРЕДИТЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Правя някой да загуби доверието на другите, да се лиши от авторитета си. — Излишно е да ви обяснявам, че провалът на „Зодиак“ е удар не само за централата като организация, но и за вас като неин шеф. Обаче .. тоя удар е дребна работа в сравнение със следващия удар, който се подготвя срещу вас. Първият ход само ви дискредитира, вторият изцяло ще ви унищожи. Б. Райнов, НН, 465. Борис говореше за тютюна .. Предлагаше да се намерят по-предани на фирмата, т. е. по-безскрупулни агенти-купувачи, които да пускат между производителите лъжливи слухове и така да дискредитират другите фирми и да подбиват цените. Д. Димов, Т, 62. дискредитирам се страд.
ДИСКРЕДИТЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. Губя авторитета си, доверието на другите в мене поради недобро поведение, неспазване на обещание, нечестни постъпки и под.С несериозното си отношение към работата той много бързо се дискредитира.
— От фр. discrèditer през нем. diskreditieren.