изла̀гам - първо лице, единствено число, сегашно време изла̀гаш - второ лице, единствено число, сегашно време изла̀га - трето лице, единствено число, минало свършено време изла̀гаме - първо лице, множествено число, сегашно време изла̀гате - второ лице, множествено число, сегашно време изла̀гат - трето лице, множествено число, сегашно време изла̀гах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изла̀гахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изла̀гахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изла̀гаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изла̀гаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изла̀гай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изла̀гайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изла̀гащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изла̀гащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изла̀гащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изла̀гаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изла̀гащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изла̀гащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изла̀гащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изла̀гащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изла̀гащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изла̀гайки - деепричастие изла̀гал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изла̀галия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изла̀галият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изла̀гала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изла̀галата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изла̀гало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изла̀галото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изла̀гали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изла̀галите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изла̀ган - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изла̀гания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изла̀ганият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изла̀гана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изла̀ганата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изла̀гано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изла̀ганото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изла̀гани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изла̀ганите - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 компрометирам (книж.) - злепоставям - излагам - дискредитирам (книж.)2 представям - показвам - излагам - експонирам (книж.) - демонстрирам 3 излагам - посрамвам - орезилявам (разг.)
ИЗЛА̀ГАМ, -аш, несв.; излòжа, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям, слагам подредени на специално място неща, за да се видят, да се разгледат. Към творчеството на импресионистите проявявал жив интерес и братът на Винсент ван Гог, Тео, който завеждал едно отделение на известната галерия „Бусо и Валадон“ и постепенно също започнал да излага там техни произведения. Хр. Ковачевски, СК, 130. Не ще съмнение, че французите ще любопитствуват да им изложим пред очите нещо таквози, което у тях го няма, нещо чисто българско. Ал. Константинов, Съч., 231. Продавачката обясни, че на витрината ще изложат най-новите модели.Виж повече2. Правя изложба или участвам в обща изложба. В същата зала, дето бяха г. Вешиновите картини, привличаха вниманието пейзажите на г. Желязкова. Чини ми се, че той излага за пръв път. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 14. Обрешков е излагал в чужбина. От няколко години участвува в Общите художествени изложби в София. Излагал е портрети, мъртва природа, рисунки. Сирак Скитник, БР, 1930–1931, кн. 3, 116.
3. С предл. на. Оставям, подлагам нещо на действието на атмосферни влияния, слънце и под. Аз видях върха на голата му присинясала главичка, която дрипите не можеха да потулят добре и я излагаха на действието на острия вечерен студ. Ив. Вазов, Съч. VIII, 164. Когато Боянов достигнеше противоположния край на хотела, мъчно можеше да се удържи там и, като излагаше на слънцето оголялата си глава, отиваше да понадникне в кръчмата. Й. Йовков, ПК, 106. Той тръскаше коси, причервени от летния загар, и блажено излагаше на припек раменете и босите си крака. М. Грубешлиева, ПИУ, 107. Мария, полузатворила очи, бе отметнала глава назад и изложила лицето си на ветреца. Ем. Манов, БГ, 129.
4. С предл. на и в съчет. със същ. опасност, мъка, страдание и под. Поставям някого в положение, в условия, при които е възможно да изпита или преживее това, което означава съществителното. А българите, повечето стари хора, които нямаха понятие от опасността, на която излагаха княза, стараеха се в отговор на неговите думи да направляват фишеците тъй, щото те, като се пукат, да образуват над главата му един бляскав венец от разноцветни звезди. С. Радев, ССБ I, 159. Групите бяха разположени така, че преждевременното оттегляне на някои от тях излагаше на опасност останалите. Д. Димов, Т, 593. Мъчим се всячески да разколебаем другаря си. „Не мога, отговаря ни, да направя грях против съвестта си. Мъчно ми е, че вас излагам на страдания, но не мога да си послужа с лъжи.“ К. Величков, ПССъч. I, 150–151.
5. Прен. Подлагам на риск, рискувам нещо, което ми е най-скъпо (обикн. живот, здраве). – Дано всички присъствующи тук да са излагали живота си за общото добро тъй безкористно, както си излагат живота мнозина от чернените днес. А. Страшимиров, Съч. I, 184. Аз не мога да разбера, защо едните [бойци] трябва да излагат главите си, за да могат другите толкова по-добре да скрият своите, а после вкъщи да се пъчат и да минават за силни мъже. Ив. Мартинов, ДТ, 221. – Но в мината не е весело – излагаш здравето си – каза Орце и съчувствено погледна миньора. Д. Спространов, С, 144. Предстоеше му борба упорита, в която, може би, излагаше короната си. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 138.
6. Предавам, обяснявам, изяснявам, обикн. подробно, устно или писмено нещо; описвам. Старецът помнеше много работи и ги излагаше бавно, ясно, последователно. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 147. Гоце излагаше своя план за бъдещо действие и никой не беше в състояние да му възрази с колко-годе сериозни доводи. Π. Κ. Яворов, Съч. II, 233. – Да свършим – каза Асен. – Половината от това, което щях да кажа, Стамат го изложи. А. Гуляшки, СВ, 90. Трябва да се предполага, че Ботев, който е представял Галац, ще е взел също думата, за да изложи разбиранията си по недъзите и наложителните реформи. М. Арнаудов, БКД, 202.
7. Злепоставям, компрометирам някого чрез своето държание, действия, думи и под. – Митя! – умолително настоя командирът. – Митя, моля ти се, не ме излагай! Кажи нещо там, каквото и да е! П. Вежинов, НС, 182. Майк наистина почваше да се дразни, но не заради вицовете. Дебелакът излагаше и тримата с държането си. В. Райнов, ЧЪ, 119. Сърдит, че хората му го излагат пред народния войвода, Тотю ругаеше. Но Раковски се смееше ободрително: – Ами ако ти се случи да прескочиш плет? – казваше той. Ст. Дичев, ЗС I, 216. – Братя, правоверни, какво правите? Не излагайте доброто име и честта на царството ни. Д. Спространов, С, 355. // Злепоставям някого съзнателно, като съобщавам за негови действия, постъпки. Реших да изнеса на бял свят тези събития, станали преди няколко години. С целия риск да изложа един виден професор по психиатрия. Л. Дилов, МСП, 180. – Какво ще съм виновен аз, бе, дядо Фроне, завря си главата под масата, разрита столовете и преди да съм посегнал и без да съм го ударил, зарева като заклан... Нарочно, за да ме изложи. Н. Хайтов, ПЗ, 69.
8. Диал. Изсипвам, изваждам нещо наложено. Докле баба зелник наложи, / каца пресол изложи. Н. Геров, РБЯ ІІ, 227. излагам се, изложа се страд. Калиевият нитрат е силен окислител, поради което се употребява за приготвяне на барут. За тази цел той се предпочита пред натриевия нитрат, тъй като последният овлажнява и барутът, направен от него, ако се изложи на въздуха, овлажнява и става негоден за употребление. Хим. IX кл, 1950, 11.
ИЗЛА̀ГАМ СЕ несв.; излòжа се св., непрех. 1. С предл. на и със същ. опасност, риск, страдание и под. Поставям се в положение, в условия, при които е възможно да изпитам или преживея това, което означава съществителното. Той [генерал Заимов] съзнава много добре опасностите, на които се излага. Е. Каранфилов, Б III, 49. Ако [Костов] не успееше да я [Ирина] предупреди по телефона, тя щеше да тръгне сутринта за Солун и да се изложи на всички опасности, с които бе свързано пътуването. Д. Димов, Т, 552. Крайно неудобен посетител! Докато го въвеждаше в стаята си, Христофор мислеше на какъв риск се излага. Б. Болгар, Б, 52. Той видя, че ще бъде безумно да се връща назад, да се изложи самоволно на явна гибел. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 181.
2. Представям се в лоша светлина; компрометирам се. На другата година, за голям мой ужас, Пондьо беше пак мой ученик. Не само това, а и партията на баща му дойде на власт, и той зае видна служба в градеца. За да не се излагам поне пред учениците си, виках го у дома да го занимавам безплатно, та дано каже нещо, кога го вадя на урок. Чудомир, Избр. пр, 50. – Парите ни обра туй говедо, виното разля и на всичко отгоре си прави майтап с нас. – Сами сме си виновни, никой не ни бие по главите да се излагаме с такива келеши – вече по-примирено поклати глава Гуджев. В. Нешков, Н, 98–99. – Казах ти – ще се изложим! Жени плюс алкохол – ето ти рецептата за бързо предизвикване на скандали! Др. Асенов, СВ, 62.
◊ Излагам / изложа на показ. Разг. Показвам нещо открито, така че да се вижда, да се забелязва. Тя [съвременната жена] вече не се стеснява да излага на показ тялото си, в обикновения живот отчасти, а в сезона на морските бани изцяло. Р, 1927, бр. 240–241, 2. Младеновите очи стреляха високия чардак на Михо, на който Тодора, като пауница, излагаше хубостта си на показ. К. Петканов, БД, 13.