ЛЕКСИТ


Основна форма: довъ̀ршване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

довъ̀ршване - единствено число, нечленувано
довъ̀ршването - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 довършване - започване
2 довършване - подхващане
3 довършване - почване
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

ДОВЪ̀РШВАНЕ, мн. -ия,

ср. Отгл. същ. от довършвам и от довършвам се. Мислеше, че ще успее да го отклони от пакостния път, който може да урони неговото достойнство като кмет, а главно, може да попречи за успешното довършване на това хубаво дело. Т. Влайков, Съч. III, 188. Знамето бе на довършване. Правеха вече сърмените му ресни. В. Геновска, СГ, 294. Дойчин остави довършването на къщите за следната есен, за да могат работниците през пролетта да насекат кирпичи за стените. К. Петканов, ЗлЗ, 43.

Виж повече