Основна форма: по̀чване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

по̀чване - единствено число, нечленувано
по̀чването - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 почване - довършване
2 почване - завършване
3 почване - привършване
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

ПО̀ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от почвам и от почвам се; започване1, начеване. Старият работник измина пътя до рафинерията все в бързане. И все пак, когато влезе в широкия и нечист двор на рафинерията,.., времето за почване на работа беше минало. Д. Ангелов, ЖС, 94. Скицата на местата бе само тук-таме надраскана от синия молив на касиерката, когато Ралев, час и половина преди почване на представлението, се наведе пред дървената поличка на преградката. О. Василев, Т, 65. Най-важното сега беше мачът. На стадиона пристигна [Гошо] два часа преди почването. Едва изтрая да излязат играчите. П. Бобев, ГЮМ, 18.

Виж повече