ЛЕКСИТ

Основна форма: приклю̀чване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

приклю̀чване - единствено число, нечленувано
приклю̀чването - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 приключване - започване
2 приключване - подхващане
3 приключване - почване

4 приключване - захващане
5 приключване - хващане
6 приключване - започване
7 приключване - почване
8 приключване - захващане

Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

ПРИКЛЮ̀ЧВАНЕ¹, мн. -ия,

ср. Отгл. същ. от приключвам¹ и от приключвам се. Д а м я н: — Разведени ли са? .. Ти как реши делото? С в е т л и н: — Осъдихме и двамата да дават по трийсет и пет лева на лелята до окончателното приключване на делото им по развода. Г. Крънзов, Избр. п, 46.

ПРИКЛЮ̀ЧВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от приключвам² и от приключвам се; заключване.

ПРИКЛЮ̀ЧВАНЕ³ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от приключвам³ и от приключвам се.

Виж повече